Ана Каренина
- Автор: Толстой Лев Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Жечев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ана Каренина». Краткое содержание книги:
Произведението на Толстой е част от златния фонд на световната литература. От създаването на романа до днес са изминали цели 130 години, през които е претърпял стотици преиздания и е бил превеждан на множество езици.
Образите и проблемите в него са вечно актуални и продължават да вълнуват читателите от различни възрасти и общества. „Ана Каренина“ е задължителна част от личните библиотеки на всички истински ценители на художественото слово.
В престижната класация на „Обзървър“ — „Стоте най-велики романа на всички времена“, „Ана Каренина“ се нарежда на 27-мо място пред заглавия като „Одисей“, „Портретът на Дориан Грей“, „Великият Гетсби“.
Източници: http://bg.wikipedia.org/wiki/Ана_Каренина (лиценз [[http://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0/|CC-BY-SA 3.0]]) и http://bgbook.dir.bg/book.php?ID=21289
— О, не! Той е честен човек. Но тоя стар метод на бащинско семейно управляване дворянските работи трябваше да се изобличи.
На петия ден бяха изборите за уездни представители. В някои уезди тоя ден беше доста бурен. В Селезневски уезд Свияжски бе избран без балотаж, единодушно, и тоя ден той даде обед.
XXVII
На шестия ден бяха насрочени губернските избори. Големите и малките салони бяха пълни с дворяни в различни мундири. Мнозина бяха дошли само за тоя ден. В салоните се срещаха отдавна невидели се познати, кой от Крим, кой от Петербург, кой от чужбина. На губернската маса, под портрета на императора, ставаха разисквания.
Както в големия, така и в малкия салон дворяните се групираха на лагери и по враждебността и недоверчивостта на погледите, по млъкването, когато се приближаваха чужди лица, по това, че някои с шепнене се отдръпваха дори в далечния коридор, се виждаше, че всяка страна има тайни от другата. По външния си вид дворяните рязко се разделяха на стари и нови. Повечето от старите бяха или със стари закопчани дворянски мундири, с шпаги и шапки, или със специалните си флотски, кавалерийски, пехотни, служебни мундири. Мундирите на старите дворяни бяха ушити постарому, с буфани на раменете; очевидно те бяха малки, къси в талията и тесни, сякаш тия, които ги носеха, бяха пораснали за тях. А младите бяха с разкопчани дворянски мундири с ниски талии и широки в раменете, с бели жилетки, или с мундири с черни яки и сърмени украшения, с нашивки от Министерството на правосъдието. Към младите принадлежаха и придворните мундири, които украсяваха тук-там тълпата.
Но деленето на млади и стари не съвпадаше с деленето на партии. Според наблюденията на Левин някои от младите принадлежаха към старата партия и, обратно — някои от най-старите дворяни си шепнеха със Свияжски и очевидно бяха горещи привърженици на новата партия.
Левин стоеше в малкия салон, дето пушеха и закусваха, до една група от своите, ослушваше се какво говорят и напразно напрягаше умствените си сили да разбере за какво става дума. Сергей Иванович беше центърът, около който се групираха другите. Сега той слушаше Свияжски и Хлюстов, представител от друг уезд, принадлежащ към тяхната партия. Хлюстов не се съгласяваше да се застъпи от името на уезда си за кандидатурата на Снетков, а Свияжски го убеждаваше да направи това и Сергей Иванович одобряваше тоя план. Левин не разбираше защо враждебната партия трябва да се застъпва за кандидатурата на оня представител, когото те искаха да провалят.
Степан Аркадич, който току-що си бе похапнал и пийнал, като бършеше устата си с напарфюмирана батистена кърпичка с ивички, се приближи до тях в камерхерския си мундир.
— Заемаме позиция, Сергей Иванич! — каза той, оправяйки бакенбардите си.
И като се вслуша в разговора, той потвърди мнението на Свияжски.
— Достатъчен е един уезд, а Свияжски очевидно е вече опозиция — каза той думите, които бяха ясни за всички освен за Левин.
— Е, Костя, изглежда, че и ти се приобщи? — прибави той, като се обърна към Левин и го улови под ръка. Левин би се радвал да се приобщи, по не можеше да разбере за какво става дума и като се отдръпнаха няколко крачки от разговарящите, изказа пред Степан Аркадич недоумението си защо трябва да се моли губернският представител.