Тревожна кръв [bg]

Единственият звук, нарушаващ тишината, когато Страйк спря да говори, бе лекото жужене от високоговорителя на бюрото му, което доказваше, че линията не е прекъсната. Докато чакаше Ана да заговори, Робин внезапно осъзна, че очите ѝ са пълни със сълзи. Толкова много бе искала да разбере какво се е случило с Марго Бамбъро.

– Е... ние знаехме, че ще е трудно – продума най-сетне Ана, – ако не и невъзможно.

Робин отгатна, че Ана също плаче. Почувства се ужасно зле.

– Съжалявам – заяви официално Страйк. – Искрено съжалявам, че нямам по-добри новини за вас. Но Даутуейт си остава от голям интерес и...

– Не.

Робин разпозна категоричния тон на Ким в това отрицание.

– Не, съжалявам – каза психоложката. – Разбрахме се за една година.

– Остават още две седмици от нея – припомни Страйк – и ако...

– Имате ли причини да вярвате, че ще откриете Стив Даутуейт през следващите две седмици?

Кървясалите очи на Страйк срещнаха насълзените на Робин.

– Не – призна той.

– Както съобщих в имейла си, каним се да заминем на почивка – каза Ким. – При положение че тялото на Марго не е действително открито, винаги ще е налице друг ъгъл, който може да изпробвате, още някой човек, който би могъл да знае нещо, а както заявих в самото начало, не разполагаме с толкова пари, честно казано, и с психическа издръжливост, та да проточим това до безкрайност. Според мен е по-добре... по-чисто... да приемем, че сте дали най-доброто от себе си, и да ви благодарим, че се нагърбихте с нещо, за което очевидно сте хвърлили много труд. Струваше си да се предприеме този опит все пак, защото Ана и Рой са в по-добри отношения, отколкото от години насам, благодарение на вашето посещение. Той ще се радва да научи как чистачката е признала, че не е бил в състояние да се разхожда в онзи ден.

– Е, това е добре – каза Страйк. – Съжалявам само...

– Аз очаквах, че ще е почти невъзможно – обади се Ана с треперещ глас. – Поне ще знам, че съм опитала.

След като Ана затвори, в стаята се възцари мълчание. Накрая Страйк каза:

– Трябва да се изпикая.

И излезе от стаята.

Робин също се изправи и започна да събира фотокопираните страници от полицейското досие. Не можеше да повярва, че всичко е приключило. Строи документите в спретната купчинка, седна и ги запрелиства още веднъж, като знаеше, че се надява да зърне нещо – каквото и да е, – останало недогледано.