Тревожна кръв [bg]

Той не искаше да се разделя с Робин, но сега, като си даваше сметка колко трудно го бе направил, още повече се вбесяваше.

Атмосферата помежду им остана напрегната цели две седмици след посещението ѝ в „Сейнт Питър“, докато в първата сутрин на август Робин получи лаконично съобщение от Страйк да изостави поредния си опит да се сближи със секретарката на Хитреца и да се върне в офиса.

Когато влезе във вътрешния кабинет, тя завари Страйк седнал на партньорското бюро с разположени пред него материали от полицейското досие по случая „Бамбъро“. Той я погледна, отбеляза, че цветът на косата и очите ѝ си бяха нейните, после изрече отсечено:

– Клиентите по случая с Хитреца се обадиха току-що. Прик­лючват поръчката поради липса на резултати.

– О, не – изпъшка Робин и се отпусна на стола срещу него. – Съжалявам, положих всички усилия със секретарката на Хитреца...

– Ана и Ким искат да говорят с нас. Назначих конферентен разговор в четири часа.

– Те да не би...?

– Да искат да сложат точка ли? – без емоция в гласа каза Страйк. – Вероятно, да. Получили са покана от приятел за ваканция в Тоскана. Искат да разговаряме, преди да са заминали, защото на петнайсети още няма да са се върнали.

Настана дълго мълчание. Страйк като че нямаше какво друго да каже и продължи да оглежда разни пунктове от полицейското досие.

– Корморан – обади се Робин.

– Какво?

– Моля те, може ли да поговорим за „Сейнт Питър“?

– Аз казах всичко, което имах да кажа – отсече Страйк, взе показанията на Руби Елиът за двете жени, боричкащи се под дъжда, и се престори, че отново ги чете.

– Нямам предвид за моето отиване там. Вече казах...

– Каза, че няма да се доближаваш до Ричи...

– „Съгласих се“ да не доближавам до Ричи – изписа Робин във въздуха кавички, – също както ти се „съгласи“ пред Грегъри Талбът да не казваш на полицията откъде си получил филма. – Робин остро осъзнаваше близостта на Пат, която чаткаше по клавиатурата във външния офис, затова говореше тихо. – Не го направих като предизвикателство към теб. Само че трябваше да бъде предприето, а ти не можеше да го направиш. Ако не си забелязал, много по-ефикасно от теб мога да си променям външността.

– По този въпрос няма спор – отвърна Страйк, като хвърли настрани показанията на Руби Елиът и вместо това взе описанието на Тео, дадено от Глория. – Ядоса ме това, както много добре знаеш, че не ми каза какво се каниш да предприемеш...

– Ти нима ми звъниш на всеки три секунди и ми докладваш какво си намислил да направиш? Не възразяваш да проявявам инициатива в работата, когато те устройва...

– Лука Ричи е лежал в затвора, защото е поставял електроди на гениталиите на хора, Робин! – заяви Страйк, изоставил преструвките, че вниманието му е насочено към описанието на Тео.

– Колко пъти ще го повтаряме? Да не мислиш, че на мен ми стана драго, когато той влезе в стаята? Никога не бих припарила там, ако знаех, че ще се появи изненадващо! Но си остава фактът...