Тревожна кръв [bg]

– Да, баща ми седя в болницата с Марко цели три седмици, докато не беше вън от опасност – осведоми я Лука. – Поне аз си мисля, че заради Марко остана там. А може да е било и заради сестричките. – Едно време – той пак огледа многозначително Робин – носеха черни копринени чорапи.

Робин отново чу стъпки, но този път се помоли: боже, дано да влезе, и получи положителен отговор. Вратата зад Лука се отвори и го блъсна в гърба. Беше се върнала русата сестра.

– О, простете, господин Ричи – каза тя, когато Лука се отмести. – О – повтори, като регистрира присъствието на Робин.

– Той стенеше – обясни повторно Робин и посочи Мръсника в креслото му. – Съжалявам, не биваше... помислих, че нещо го боли...

И като по команда Ричи Мръсника простена, почти със сигурност, за да ѝ противоречи.

– Да, прави така, като иска нещо – отвърна сестрата. – Сигурно сте готов вече за тоалетна, нали, господин Ричи?

– Няма да седя да го гледам как дриска – изхили се леко Лука Ричи. – Дойдох само да му оставя подаръка за четвъртък.

Робин вече беше в коридора, когато за свой ужас осъзна, че Лука я следва с бърза крачка.

– Няма ли да се сбогуваш със Сейди? – попита я, като отминаха вратата с табелка „Г-жа Сейди О’Кийф“.

– О, тя милата заспа още докато бях при нея – увери го Робин.

Заслизаха по стълбите надолу, като Лука вървеше малко зад нея. Робин усещаше очите му като лазери в тила си, по краката си, по задника си.

След броени минути, които ѝ се сториха като цели десет, стигнаха до партера. Гипсовият Исус, почти в естествен ръст, гледаше тъжно надолу към убиеца и натрапницата, докато вървяха към вратата. Робин вече бе поставила ръка на дръжката, когато Лука се обади:

– Я почакай, Ванеса.

Робин се обърна с пулсираща на шията ѝ вена.

– Забрави да се разпишеш на излизане – припомни ѝ Лука и ѝ подаде писалка.

– О, наистина забравих – задъхано се изкиска Робин. – Нали ви казах, за пръв път съм тук.

Наведе се над книгата за посетители. Точно под нейния подпис, който бе поставила на влизане, беше този на Лука.

ЛуКа РИчи

В полето „Забележки“ беше написал:

Донесох му шоколадови бонбони за рождения ден в четвъртък. Моля, дайте му ги сутринта на 25 юли.

Робин надраска часа след подписа си и се насочи към вратата. Той я задържа отворена пред нея.

– Много благодаря – каза му тя задъхано и излезе нетърпеливо на чист въздух.

– Да те закарам донякъде? – предложи Лука, като спря на върха на стъпалата към улицата. – Колата ми е зад ъгъла. „Астън Мартин“ е.

– О, не, но много благодаря – отвърна Робин. – Имам среща с приятеля си.

– Бъди щастлива тогава – каза Лука Ричи. – Или ако не чак толкова, бъди жива и здрава, ха-ха.

– Благодаря – кимна Робин леко зашеметена. – О, приятно прекарване във Флорида!

Той вдигна ръка към нея и бързо се отдалечи, като си подсвиркваше. Замаяна от облекчение, Робин пое в обратната посока. Нужно ѝ бе да впрегне цялата си воля, за да не затича.