Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
Щурмът на тревогата върху незащитеното съзнание, мозъкът без естествени ендорфини, подлудява мъжете и жените. Всеки абстинентен наркоман е луд и лудостта е толкова свирепа и жестока, че някои умират от нея. Във временната лудост на този одран и изтормозен свят извършваме престъпления и ако оцелеем, след години, и оздравеем, вече здрави, си спомняме за престъпленията и се чувстваме окаяни, смутени и отвратени от себе си, също като мъжете и жените, които, изтезавани, предават другарите и родината си.
Цели два дни и две нощи в мъки. Знаех, че няма да издържа. Повръщането и диарията почти престанаха, но болките и тревогите с всяка минута ставаха все по-силни и по-силни. Отвъд пищенето на кръвта един спокоен, настоятелен глас нареждаше: „Можеш да прекратиш това… Можеш да се оправиш, можеш да прекратиш това… вземи парите… купи си доза… можеш да спреш болката…“
Леглото на Назир от бамбук и кокосови влакна се намираше в далечния ъгъл на стаята. Промъкнах се към него и се втренчих в якия афганец, все така седящ на килимчето си до вратата. Разтреперан и стенещ от болки, придърпах леглото по-близо до големия прозорец с изглед към морето. Награбих памучен чаршаф и започнах да го дера със зъби. Той поддаде на няколко места и го зараздирах на ивици по дължина. С трескави движения, почти в паника, метнах две дебели бродирани постелки върху леглото за дюшек и легнах отгоре. С две от ивиците завързах глезените си за леглото. С трета завързах лявата си китка. После легнах, извърнах глава и погледнах Назир. Държах последната ивица и го молех с очи да върже ръката ми за леглото. Тогава за пръв път се погледнахме еднакво откровено в очите.
Той стана от килимчето си и тръгна към мен. Взе парчето плат от ръката ми и върза дясната ми китка за рамката на леглото. Панически вик на попаднал в клопка човек се изтръгна от зейналата ми уста. И втори. Прехапах езика си, прегризах бузите си отвътре и кръвта шурна от устните ми. Назир кимна бавно. После откъсна още една дебела ивица от чаршафа и я усука като тирбушон. Пъхна я между зъбите ми, затегна я и я завърза на тила ми. Захапах опашката на дявола и изпищях. Извърнах глава и видях в прозореца собственото си отражение, привързано към нощта. В тези мигове бях Модена — чаках, гледах и крещях с очи.
Прекарах вързан за леглото две денонощия. Назир се грижеше за мен с нежност и постоянство. Винаги беше до мен. Всеки път, когато отворех очи, чувствах загрубялата му длан на челото си — бършеше потта и сълзите към косата ми. Всеки път, когато блеснеше светкавица или спазъм сгърчеше крака, ръката или стомаха ми, той беше до мен, разтриваше ме и разхлабваше с топлина възела на болката. Всеки път, когато изхленчвах или крещях със запушена уста, той ме поглеждаше в очите и ме насърчаваше да издържа, да успея. Махна я, когато се задавих с повръщано и не можех да си поема въздух през носа, но беше силен мъж и знаеше, че не искам да чуват виковете ми. Щом кимнах, той отново сложи превръзката и я затегна.
А след това, когато разбрах, че съм или достатъчно силен да издържа, или достатъчно слаб, че да си тръгна, кимнах на Назир и примигах, и той махна превръзката окончателно. Една по една, той развързва лентите от китките и глезените ми. Направи ми бульон от пиле, ечемик и домати, без никакви подправки, освен сол. Това беше най-гъстото и вкусно ястие, което някога бях опитвал в живота си. Хранеше ме лъжица подир лъжица. След един час доядох купичката и той за пръв път ми се усмихна. Тази усмивка беше като блясък на морска скала на Слънцето след летен дъжд.