Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
Абстиненцията продължава около две седмици, но първите пет дни са най-тежките. Ако издрапаш първите пет дни, ако шестата сутрин можеш да пълзиш и да се влачиш без дрога, знаеш, че вече си чист и ще издържиш. През следващите осемдесет дни с всеки час се чувстваш малко по-добре, малко по-силен. Спазмите утихват, гаденето минава, треската и мръзненето изчезват. След време най-лошото е, че просто не можеш да спиш. Нощем лежиш на леглото, въртиш се, гърчиш се, а сънят не идва. През тези последни дни и последни много дълги нощи на абстиненцията аз станах стоящ баба — не сядах и не лягах по цял ден и по цяла нощ, докато изтощението не ми подсечеше краката. Тогава рухвах и потъвах в съня.
И тя минава, абстиненцията минава, и се изтръгваш от захапката на кобрата — пристрастяването към хероина, като всеки оцелял от някакво бедствие: зашеметен, ранен завинаги и радостен, че си жив.
Назир прие първите ми ехидни шеги — дванайсет дни след началото на абстиненцията — за сигнал да започна обучението си. От шестия ден правех разходки с него за леко разкършване и чист въздух. Първите бяха бавни, препъвах се и се връщах в къщата след петнайсет минути. На дванайсетия ден вече ходех по целия плаж с него с надеждата да се уморя толкова, че да заспя. Най-сетне той ме заведе в конюшнята, където държаха конете на Кадер. Тя беше преустроен навес за лодки, през една улица от плажа. Конете бяха обучени за начинаещи ездачи и разхождаха туристите по плажа в разгара на сезона. Белият скопен кон и сивата кобила бяха едри и покорни животни. Взехме ги от коняря и ги поведохме по равния утъпкан пясък на плажа.
Няма животно на света с по-дълбоко чувство за пародия от коня. Пред котката можеш да се почувстваш тромав, пред кучето — глупав, но само конят може да те накара да се чувстваш и двете едновременно. И после само с едно махване на опашка или тропване с копито ти дава да разбереш, че го е направил нарочно. Някои хора още от първата среща с животното разбират, че ездата ще мине добре и ще се разберат с коня. Аз не съм от тях. Една моя приятелка има странно антимагнитно въздействие върху машините — часовниците спираха на китката й, радиоприемниците пращяха, а фотокопирите се повреждаха, щом приближеше. Моята връзка с конете е нещо подобно.
Набитият афганец подложи шепи, за да ме повдигне на гърба на скопения кон, кимна ми да се кача и ми намигна насърчително. Стъпих на ръцете му и се метнах на белия кон, но в мига, в който го яхнах, допреди кроткото дресирано животно ме хвърли с чудовищен къч. Прехвърчах над рамото на Назир и тупнах силно на пясъка. Конят галопираше по плажа без мен. Назир се взираше в него със зяпнала уста. Животното се успокои и се върна при мен едва след като той донесе торба и я сложи на главата му.
Това бе началото на бавното и неохотно приемане на факта от страна на Назир, че аз никога няма да стана нещо повече от най-лошия ездач, който познава. Това разочарование би трябвало да ме набута още по-дълбоко в кладенеца на неговото презрение, но всъщност предизвика противоположна реакция. През последвалите седмици започна да проявява грижи и дори нежност към мен. За него тази тромава несръчност с конете беше ужасен недъг, достоен да ожалиш човек, все едно страда от изтощителна болест. Дори и най-добрите ми постижения, когато успявах да се задържа на коня цели няколко минути и да накарам звяра да обикаля, в кръг, като го пришпорвах с крака и дърпах поводите с две ръце, моята непохватност го караше да се просълзи.
Въпреки това аз продължавах упорито с уроците и тренирах всеки ден. Стигнах до двайсет серии от по трийсет лицеви опори с по една минута почивка между тях. След тях правех по петстотин коремни преси, петкилометров крос и четирийсет минути плуване в морето. След три месеца тренировки станах здрав и силен.
Назир искаше да набера повече опит в язденето по неравен терен и затова уредих с Чандра Мехта да посетим площадката за езда в ранчото на студията Филм Сити. В много от игралните филми имаше епизоди с яздене на коне. За конете се грижеха отреди мъже, които живееха сред хълмистата шир и ги викаха за каскади и екшън сцени. Животните бяха идеално обучени, но само две минути след като двамата с Назир яхнахме предоставените ни кафяви кобили, моята ме хвърли в куп глинени грънци. Назир пое поводите на кобилата ми, отпусна се на седлото и поклати жално глава.