Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
По това време майка ми пристигна от Петербург, където императрица Ана Ивановна бе намерила италианската комедия за недостатъчно забавна. Цялата трупа играеше отново в Италия. Майка ми бе пътувала в трупата на комика Карлино Бертинаци, който умря няколко години по-късно през 1783 г. в Париж.
Едва пристигнала в Падуа, тя прати вест на доктор Гоци и той веднага забърза с мен към хотела, където тя бе отседнала. Обядвахме заедно и на сбогуване тя подари на доктора една хубава кожа, а по мен изпрати кожа от рис за Бетина. Шест месеца след това аз отидох във Венеция, за да я видя преди заминаването й за Дрезден. Беше ангажирана до края на живота й в театъра на саксонския курфюрст и крал на Полша, Август III. Взе със себе си и брат, ми Джовани, тогава осемгодишен, който плачеше отчаяно при заминаването. Аз го считах за голям глупак, тъй като в това заминаване наистина нямаше нищо трагично. Той единствен от семейството ни всъщност дължи щастието си изключително на майка ми, макар да не беше неин любимец.
Прекарах още една година в Падуа, за да следвам право. На шестнадесет години станах доктор, като моята теза по гражданско право бе „завещанията“, а в каноническото право — „могат ли евреите да строят нови синагоги“? Моето желание беше да изучавам и прилагам изкуството на лечител, тъй като имах голямо влечение към него. Но никой не искаше да чуе за това — от мен се изискваше да се посветя на изучаването на законите, към които всъщност чувствувах непреодолимо отвращение. Твърдяха, че ще бъда добре само като адвокат и което беше още по-лошо, духовен адвокат. Ако бяха наистина разумни, трябваше да ме оставят да следвам влечението си и като лекар аз щях да се отдам на професия, където с шарлатания можеше да се постигне много повече, отколкото в адвокатството. Не станах нито лекар, нито адвокат — другояче не би и могло да бъде! Разбира се, това е и причината, загдето по-късно никога не давах да се издума за адвокат, когато имах да защитавам мои права пред съда, и не виках лекар, когато бях болен. В повечето случаи адвокатите опропастяват доверителите си и помагат на много малко от тях, а от лекарска намеса умират много повече хора, отколкото оздравяват с тяхна помощ. Това, струва ми се, доказва, че светът щеше да е много по-щастлив, ако не съществуваха и едните, и другите.
Когато посещавах университета Бо, за да слушам лекции, излизах от дома сам. Това бе ново изживяване за мен, тъй като никога не бях се чувствувал напълно свободен. Сдобил се със свобода, от която исках веднага да се възползувам напълно, скоро направих най-лошите възможни запознанства с най-известните студенти. Защото най-известни бяха естествено тъкмо най-лошите субекти: развратници, комарджии, блудници, пияници, прахосници, прелъстители на честни момичета, побойници, лъжци — с една дума, хора, които не притежават никаква добродетел. От връзките си с тези хора аз опознавах света направо от голямата книга на опита.
Теорията за морала и ползата от него може да се сравни с предимството, което дава преглеждането на съдържанието на дадена книга, преди да започнем да я четем; запознавайки се със съдържанието, ние добиваме само обща представа за материала, който ще направим в нея. Такова тълкуване на морала ни предлагат проповедите, ученията и разказите на нашите възпитатели. Ние слушаме много внимателно всичко, но веднага щом ни се удаде възможност да приложим дадените съвети, решаваме да проверим само дали наистина ще стане така, както са ни предричали. Оставяме се лекомислено на тази си прищявка, а след това трябва да я изкупуваме със съжаление. И съвсем не е достатъчно утешението, че в такива момента се усещаме по-мъдри и в правото си да поучаваме другите. Но пък и те, поучените от нас, не постъпват нито по-добре, нито по-зле от нас самите. По този начин светът остава да тъпче на едно място, дори започва да става по-лош.
Когато доктор Гоци ми разреши да излизам сам, започнах да откривам много истини, които дотогава не само не познавах, но дори не подозирах. Едва появил се между студентите и веднага най-разпуснатите от тях ме заобиколиха, за да разберат що за човек съм. И щом откриха, че съм съвсем новак, те се заеха да ме възпитават, като ме влачеха със себе си навсякъде. Най-напред ме поканиха да играя комар и след като ми взеха малкото пари, които имах, заставиха ме да продължа на честна дума и ме научиха на различни трикове, с които да мога да им се разплатя. Така веднага узнах що значи грижа! Но тези горчиви поуки имаха и своята добра страна. Чрез тях аз всъщност научих да се пазя от безсрамни лицемери и да не се поддавам по никакъв начин на уловките на ласкатели. Научих се и как да постъпвам със скандалджиите, чието общество трябва да се отбягва на всяка цена, ако човек не иска да виси постоянно над бездната. Не попаднах и в мрежата на професионалните блудници, понеже не видях нито една, така хубава като Бетина. За съжаление, не умеех да се пазя добре от славолюбието, резултат на презиращата всякакви опасности в живота смелост.