Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
— Господине — попита Фаро, — казахте ли нещо?
— Просто си говоря на себе си, Лен. А нейната собствена рана?
— Зад ухото, от дясната страна. Всичко съвпада. Но няма изходна рана, така че не мога да гадая за траекторията. Страут трябва да проучи всичко това.
— Сигурен съм, че ще го направи — съгласи се Ейб. — Но може ли да те попитам нещо, Лен. Ти подкрепяш виждането на Джак за убийство и самоубийство, така ли да те разбирам?
Но анализаторът поклати глава.
— Тук сме още далеч от приключване, господине. Не виждам нищо, което да изключва подобна възможност, това бих могъл да кажа. Изглежда, че с пистолета е стреляла тя. Никъде няма никакви признаци на борба.
Вдигна рамене, после ги спусна.
— Но не зная. Ако имате по-добро предположение, готов съм да потърся където пожелаете.
— Не знам дали е по-добро предположение — отвърна Глицки, — но ще помоля Страут да провери много внимателно за траекторията и да разбере дали жената си е служила с дясната ръка.
И със собствената си дясна ръка Глицки посочи към участъка зад дясното си ухо.
— Изглежда малко неудобно, не смятате ли?
Харлен Фиск беше извикан от центъра и се бе присъединил към колегите си тук, в къщата, където Глицки им беше възложил да разговарят с Анита Тонг. Сега лейтенантът се присъедини към тримата, които се бяха събрали около масата в къта за закуска.
Прислужницата беше все още видимо разстроена. Когато Глицки бе излязъл от къщата в началото, след откриването на телата, тя почти бе припаднала на плочника, щом чу новината, която ѝ се бе сторила непонятна. Първите няколко минути се връщаше към едни и същи въпроси, спорейки след това с отговорите. Какво значи това „мъртви“? Глицки сигурно греши. Не иска да каже, че те са всички мъртви, нали? Как така всички ще са мъртви, това не е възможно. Не и Йън, най-големият, на седемнайсет години. Той бе достатъчно голям, достатъчно силен, справяше се с всичко, почти мъж вече. Положително би чул, ако някой влезе в стаята, и би се събудил, нали? Сигурен ли беше Глицки, че е видял и двете момичета — Клоуи и Сиги? Може би не е погледнал. Не би ли се върнал горе, за да провери отново? Можеше да има някой все още жив. Анита Тонг бе дребна, възпитана жена. Бе част от домакинството на семейство Маркъм от седем и половина години. Те бяха единствените ѝ работодатели. Живееше на две мили на юг, в Сънсет Дистрикт, и работеше в къщата пет дни седмично — понеделник и вторник ѝ бяха почивни — от осем сутринта до шест следобед.
Като придърпа един стол, Глицки го постави с облегалката напред и го възседна. Хвана историята на госпожа Тонг от момента, когато разказваше на инспекторите, че е предложила да остане за през нощта — той прие, че става дума за миналата нощ — и че слава богу не бе останала.
— Но Карла… госпожа Маркъм… каза, че тя и децата ще се оправят, аз трябвало да си тръгвам. Не очакваха повече посетители.
— Колко души имаше, когато си тръгнахте? — попита Брако.
Госпожа Тонг се замисли за момент.
— Основно обичайната ѝ компания за кафе. А това значи шест други жени. Срещат се всеки петък сутринта. Мисля, че когато научиха, че господин Маркъм… както и да е, те донесоха някакви съдове с храна и си помислих, че може би тя ще поиска да остана, за да ги стопля и да сервирам. Обаче това не стана.
Фиск кимаше, като че ли всичко казано имаше някакво значение. Брако си водеше бележки на сноп жълти листи. С изненада и облекчение Глицки отбеляза, че новите му момчета поне бяха сложили касетофон на масата. Но също така виждаше, че не бяха стигнали много далеч, след като всички отговори на Тонг бяха от този характер. Реши да се обади, да фокусира малко нещата, може би и да им даде малко урок, докато бе там.
— И така, госпожице Тонг — каза той внимателно, — по кое време си тръгнахте?
— Госпожа Тонг — поправи го тя. — Малко преди седем.
— И в къщата, когато си тръгвахте, се намираха само госпожа Маркъм и шестте ѝ приятелки? Никой друг?
Тя се обърна с лице към него.
— Е, и децата, с двама техни приятели. Всъщност, приятели на Йън, не на момичетата.
— Двама, казвате.
— Мисля, че да. Тийнейджъри. Седяха вътре.
— Значи двама приятели на Йън — повтори Глицки. — Знаете ли имената им?