Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
— Вие казахте, че нещата започват в семейството.
— Това е така.
— Затова смятах да разговарям с тях, ако е възможно. Но бяха идвали много хора за съболезнования и така нататък и си дадох сметка, че семейството трябва да е прекарало дълъг и тежък ден, затова си казах, че ще ги оставя да си починат малко. Нещата можеха да изчакат до днес.
— И беше там отново днес кога? В шест и половина?
— Отиваше към седем. Помислих си, че децата все пак ще отидат на училище, затова исках по възможност да ги хвана преди това. Не очаквах така или иначе който и да е там да спи много добре.
— Но никой не отговори?
Брако хвърли поглед към съседната седалка.
— Първия път, когато просто почуках, нямаше нищо, затова реших, че може би още спят. Изчаках двайсетина секунди и позвъних четири или пет пъти, след това зачаках. — Той се поколеба. — Бяха си вкъщи, когато тръгнах, лейтенанте. Доктор Кенсинг току-що бе излязъл от посещение при тях. Сигурен съм деветдесет и девет процента, че са останали да спят там. Не знам защо не отвориха. Мисля, че поне трябва да съм ги събудил.
Кръстосал ръце, Глицки само кимаше. Не знаеше дали в къщата на Тим Маркъм изобщо се случва нещо. Смяташе за напълно възможно домашните му да са проспали и чукането на вратата, и звъненето на Брако. Бе виждал близки на жертви на убийство, изтощени физически и емоционално съсипани, да спят по цял ден, че и повече. Или пък може да са решили просто да не отварят вратата на непознат мъж рано призори.
Но, от друга страна, Глицки бе доволен, че инспекторът му бе показал такава инициатива, дори ако насоката ѝ се бе оказала безплодна. Много скоро щяха да узнаят.
Бе поредната студена ясна утрин. Паркираха точно пред двуетажната къща и се отправиха към входния портал — застлано с камъни и плочи пространство, по-дълго и по-широко от всекидневната на Глицки. Брако почука, после натисна звънеца. Бумтящ гонг от три тона, който ясно се чуваше през вратата.
— Не мисля, че биха проспали това, нали?
Глицки се протегна и натисна отново копчето. Изчакаха. След още един опит и още една минута Ейб каза на Дарел да остане на място и отиде да огледа около къщата. Капаците на предните прозорци бяха затворени, но през прозорците на гаража видя две коли, паркирани на местата си. Като отвори портата в оградата на задния двор, бе поразен от тишината и бързо отиде до прозореца на задната врата. В далечния край на антрето се виждаше голямо куче, което изглеждаше заспало на пода, и Глицки почука силно няколко пъти. Кучето не помръдна.
Вече почти на бегом заобиколи обратно до предната част на къщата и завари една жена, присъединила се към Брако на входа. Погледна часовника си и видя, че е точно осем часът. Забави крачка, приближи се до входа, извади значката си и се представи. Жената бе Анита Тонг. Както предполагаше, това бе прислужницата, дошла на работа за през деня.
— Очаквахте ли госпожа Маркъм да бъде у дома тази сутрин?
Анита Тонг кимна.
— Господин Маркъм почина вчера. Къде би могла да отиде?
— Не зная — каза Глицки. — Вас питах.
Отговор не последва.
Вече притеснена, тя кимна, хапейки долната си устна. Порови в дамската си чанта, извади връзка ключове и ги изпусна на плочите.
— Извинете — каза тя, като ги вдигна. — Заповядайте. Този.
Глицки се обърна към инспектора.
— Дарел, остани тук. Госпожо Тонг, вие изчакайте също тук с инспектор Брако. Разбрахте ли ме? Не влизайте вътре.
След това Глицки отвори вратата и се озова в широко, светло, кръгло фоайе. От лявата му страна се откриваше просторна стая и той влезе няколко крачки в нея, като се огледа. Всичко изглеждаше наред. Трапезарията оттатък, фоайето с официалната маса и свещника също изглеждаха нормално, както и ъгълът за закуска до нея.
Обаче навсякъде цареше тишина. Мъртва тишина.
Върна се през трапезарията и се отправи към кухнята. Не беше направил и крачка навътре, когато видя тялото на жената, проснато настрани. На пода до главата ѝ имаше пистолет. Стигна до нея с няколко големи крачки, като избягваше локвата засъхваща кръв, и коленичи за миг. Видя източника на кръвта — дупчица, ниско долу в скалпа, зад дясното ухо. Макар че нямаше никакво съмнение, докосна студената кожа на врата ѝ, след това извади пистолета си и започна да оглежда останалата част от къщата. Две минути по-късно отиде до телефона, окачен на стената в главната спалня на горния етаж и набра номера, който знаеше най-добре.
Екипът за оглед на местопрестъплението бе работил в къщата вече час и сега неговият шеф, сержант Джак Лангтри, вървеше през зелената поляна пред къщата към Глицки, който стоеше там заедно с неколцина служители от съдебномедицинския отдел и полицията. Слънцето вече се бе вдигнало, но още не бе напекло забележимо. Всички мъже, стоящи наоколо, си държаха ръцете в джобовете.