![Безликите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/1/bezlikite-bg-download.jpg)
Безликите [bg]
- Автор: Ленди Дерек
- Серия: Скълдъгъри Плезънт #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Арт Лайн
- ISBN: 978-954-2908-07-4
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безликите [bg]». Краткое содержание книги:
— Тихо сега — побутна го Скълдъгъри. Валкирия се постара да скрие репешката си усмивка, докато вървяха към Хранилището.
— Натопиха ме — запротестира Скейпгрейс, докато вървеше метър-два пред тях. — Обвинен съм в престъпление, което дори не съм извършил. Не трябва да съм тук.
— Точно така — съгласи се Скълдъгъри. — Трябва да си в истински затвор за опит за убийство.
— Избягах — сви рамене Скейпгрейс.
— И това не е точно така обаче, нали? Бягството предполага дързост, динамика. Теб са те местили в друг затвор и просто са те забравили на една от спирките.
— Избягах.
— Забравили са те.
— Бях свободен човек. И после ме обвиниха в нещо, което не съм извършил, и ме арестуваха пак. Не трябва да съм тук! И на това му викаш правосъдие?
— Викам му забавно — промърмори Валкирия.
Скейпгрейс достойно я игнорира.
— Къде ме водите? Стаите за разпит не са насам. Защо съм ви?
— Защото си страхотна компания.
Скейпгрейс почти се препъна, пребледня като овесена каша.
— Ще ме екзекутирате, нали?
— Няма да те екзекутираме — отвърна Скълдъгъри.
— Затова е цялата тая потайност. О, Боже, ще ме екзекутирате.
— Няма, обещавам.
— Но защо? Защо мен ще ме убивате? Страхувате се от мен, нали?
— Не точно.
Краката на Скейпгрейс омекнаха и се наложи Скълдъгъри да го подхване под мишница.
— Страхувате се от гнева ми — слабо промълви Убиецът на убийците.
Скълдъгъри го спря, разкопча белезниците и го сръчка с пръст.
— Бягай сега.
Скейпгрейс се извъртя към него възмутен.
— И защо!? За да можете да се позабавлявате? Това е жестоко!
— Няма да те екзекутираме — настоя Валкирия.
Скейпгрейс падна на колене.
— Моля ви, не ме убивайте.
— Трябваше друг да избера — поклати Скълдъгъри глава отчаяно.
— Просто искаме да разсеем някои хора — каза му Валкирия. — Трябва да им отвлечеш вниманието.
— Не искам да умра! — ридаеше Скейпгрейс.
— Вориен, сериозно, изправи се. Няма да те нараним.
— Само да обърна гръб и…
— Нищо няма да правим. Трябва да отвлечеш вниманието на няколко човека, не само заради нас. Това е и твоят шанс, да избягаш. Виж се. Нямаш белезници. Невредим си. Какво те спира просто да избягаш?
— Окей. — Скейпгрейс се изправи. — Значи просто тичам?
— Точно така.
— Ами ако…
Скейпгрейс стартира насред въпроса с надеждата да ги свари неподготвени.
— Не натам — каза Валкирия.
Скейпгрейс рязко спря и се обърна.
— Натам е пътят към ареста.
Скейпгрейс се ориентира, кимна и се върна.
— Само, защото ви помагам, не значи, че сме съюзници.
— Знаем — каза Скълдъгъри.
— Следващият път ще се опитам да ви убия.
— И това знаем.
— Как да се махна оттук?
— Право напред и после наляво. След това следвай носа си.
Скейпгрейс се обърна драматично и изръмжа:
— До нови срещи.
Той изтича до разклонението, погледна надясно, изпищя и се втурна наляво.
— Може би трябваше да му кажем, че ще го гонят Секачи — каза Скълдъгъри, докато наблюдаваха двамата пазачи, които изсвистяха след нещастния престъпник.
Точно преди да се вмъкнат в Хранилището, Валкирия видя как Секачите се мятат върху квичащия Скейпгрейс.
16.
Кражбата на Гротескния
Скълдъгъри извади малка макара от джоба си и взе да я увива около дръжките на двойните врати.
— И това ще издържи? — скептично попита Валкирия.
— Това е Непоколебима нишка. Колкото повече натиск, толкова по-здрава е. Много е рядка. Казват, че е направена от стомашната лигавица на дракон-император преди повече от две хиляди години.
— Така ли?
— Ами не, просто е много издръжлива корда.
Когато се погрижи за вратата, Скълдъгъри закрачи навътре в огромното, тъмно Хранилище, където рафтовете скърцаха под тежестта на магическите предмети, отрупани по тях. В средата на стаята, където някога бе стояла Книгата на имената на пиедестал, сега имаше клетка от черна стомана с размерите на камионетка. Останките на Гротескния — глава и торс, увити в мръсни превръзки — висяха от дузина опънати вериги. По решетките на клетката тъмнееха издълбани символи, които обаче засветиха, когато двамата я доближиха.