Медея и нейните деца [bg]

— Не са ли всички еднакви? — изненада се Ника. — С какво са по-различни тези от Катя и Артюша или от нас, когато бяхме малки?

— Едно време поколенията се сменяха през трийсет години, а сега според мен на всеки десет. Ето тези — Катя, Артьом, близнаците на Шуша и Софико — са много целеустремени. Ще станат делови хора. А малките са нежни, любвеобилни, при тях всичко е отношения, емоции…

Прекъсна я отчаяният крясък на Лизочка откъм водата:

— Пусни му ръката, пусни го! Нека го пусне! — тя дърпаше ръката на Алик от ръцете на Таня, а Таня, навела глава, дърпаше ръката му към себе си.

Всички се засмяха.

— Женска им работа…

Нора се втурна към Таня, вдигна я на ръце, зашепна й нещо… Само от няколко дни познаваше тези хора, всички й харесваха, привличаха я, но не ги разбираше, а и отношението им към децата беше по-различно от нейното към дъщеря й.

„Много са коравосърдечни с децата“ — си мислеше сутрин.

„Държат ги твърде свободно“ — установяваше денем.

„Ужасно им угаждат“ — струваше й се вечер.

Едновременно им се възхищаваше, завиждаше и ги порицаваше, само още не се досещаше, че те отдаваха на децата определена част от живота си, но не и целия си живот.

— Донеси дърва, Артьом — тихо нареди Георгий на сина си.

Момчето се изчерви: баща му е забелязал как зяпа Катя. Той се наведе и вдигна парче разцепена дъска, изхвърлено от вълните.

— Събери по-нагоре, там са сухи — упъти го Георгий и Артьом с облекчение се закатери нагоре.

Самият Георгий взе двете туби.

— Ще дойда с вас за вода — предложи Бутонов.

Георгий предпочиташе да отиде сам до онова старовековно място, което от дете беше научил от Медея, но от любезност не отказа.

Денят щеше да е топъл, дори горещ. На това потайно място — Медея отдавна го знаеше — природата живееше някак усилен живот: през зимата тук беше по-студено, през лятото — по-горещо, ветровете в туй уж закътано местенце се завихряха с бясна сила, а морето изхвърляше на брега невероятни чудеса: риби, каквито от сто години нямаше по крайбрежието, охлюви и миди, които обитаваха дълбокото, и малки като детска шепа морски звезди.

Медея си сложи банския. Той представляваше смело нововъведение в парижката мода от двайсет и четвърта година, беше й го донесъл един знаменит литератор от онова време. Изделието беше съвсем избеляло, с малки ръкавки и нещо като поличка, всичко това умело реставрирано от Ника с тъмносини и тъмночервени парчета трико, но не й стоеше смешно. А по време на августовския празник, който винаги се организираше за рождения й ден и ознаменуване края на детския сезон, винаги имаше безброй желаещи да се издокарат с него, защото освен върху нея, облечен от всеки друг, банският изглеждаше като клоунски костюм.