![Прах [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/2/prah-bg-download.jpg)
Прах [bg]
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #21
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-516-8
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Прах [bg]». Краткое содержание книги:
— Ако приемем, че е била отвлечена около шест, тогава нападателят е знаел за климатичните условия или е предположил какви ще бъдат по времето, когато е оставил трупа й тук. Изглежда, че лошото време не е имало значение и този човек се чувства удобно в мокри и гадни условия.
— Всички наоколо са свикнали с гадното време — отбелязва Анди Хънтър.
Наблюдавам Барбара Феърбанкс, която върви покрай оградата с екипа си зад себе си. Възнамеряват да снимат през телената ограда, но няма да им позволя да направят дори това. Марино също няма да го позволи. Той шляпа в калта енергично, бързайки към нас, а Ръсти и Харълд приготвят чаршафи за барикада.
— Метнете ми един — виква Марино и Ръсти му хвърля сгънатия найлонов чаршаф, сякаш е фризби.
Марино го улавя с една ръка и съдира целофанената опаковка, докато върви в калта и локвите към телевизионния екип. Разгъва чаршафа и го вдига към оградата, блокирайки камерата.
— Стига бе, човек! — виква един от екипа.
— Сигурна съм, че вече знаеш това — казвам на Мачадо, — но Гейл Шиптън е била замесена в съдебно дело, изслушването по което е след по-малко от две седмици.
Изкушавам се да си погледна телефона отново, но се въздържам. Продължавам да се тормозя от мисълта, че Луси може да има някаква връзка с Гейл Шиптън, компютърен инженер с военен калъф на телефона. Фактът, че племенницата ми не ми отговаря, ме настройва адски подозрително и едва ли не вече вярвам, че двете имат нещо общо. Джанет ме увери, че ще съобщи на Луси, че се опитвам да се свържа с нея. А когато племенницата ми ме пренебрегва, значи става нещо. И почти винаги не е добро.
— Не знаех нищо за никакво дело — отвръща Мачадо.
— Чувал ли си за финансова компания на име „Дабъл Ес“? — питам го, докато Марино се движи покрай оградата.
Той държи чаршафа нависоко и се движи заедно с телевизионния екип, блокирайки гледката им.
— Не мога да кажа, че съм чувал, нито знам нещо за делото — отговаря Мачадо и по израза му осъзнавам, че тъкмо съм му предоставила нов материал за размисъл.
Може би ще спре да вярва тъпо и упорито, че смъртта на младата жена се дължи на свръхдоза наркотици. Може би ще престане да се тревожи за връзките с обществеността и лошата реклама.
— Харълд, ако ти и Ръсти застанете тук — казвам на хората си, — мисля, че всичко ще е наред.
Чаршафената им барикада се издига нагоре шумно като платна на лодка, подхванати от вятъра. Найлонът прошумолява, когато дръпвам назад жълтия брезент.
11
Отново се разстройвам, когато виждам трупа. Обзема ме същото чувство както когато разглеждах снимките, които Марино ми изпрати по имейла по-рано. Тялото е положено грациозно, увито в бяло, в морето от червена кал.
Очите на младата жена са притворени, сякаш се готви да заспи. Бледите й устни са разделени и разкриват горните й зъби. Изучавам позата на ръцете й, драматично извитата китка, облегнатата на корема ръка. Сгъвам брезента и го подавам на Харълд с поръката да го опакова като улика. Не искам да изгубя някое микроскопично влакънце, което може да е попаднало върху него.
— Откачена работа — отбелязва Ръсти. — Може би е трябвало да прилича на девственица.
— Ти пък откъде знаеш как изглеждат девствениците — не може да се сдържи Харълд.
— Дайте ми една минута — казвам им, за да ги накарам да замълчат.
Не съм в настроение за пубертетски хумор и не искам да слушам мненията им в момента. Продължавам да изучавам трупа. Отдръпвам се назад, после го заобикалям, за да го огледам по-добре, и лошите ми предчувствия нарастват. Виждам безукорна, прекалено чиста кожа и ненаранени ръце, както и лице, което е спокойно и незасегнато.
В начина, по който е разположена, няма нищо неприлично или сексуално. Краката й са събрани, гърдите и гениталиите й са покрити с плата, увит грижливо около нея от горната част на гърдите до долната част на краката. Гърлото й е гладко, без следи от душене и драскотини. Има само леко зачервяване на тила от утаяването на кръвта след спирането на сърцето й. Не виждам рани по глезените и китките й. На пръв поглед няма следи да се е борила с някого. Нищо не ми казва, че се е съпротивлявала срещу смъртта, и намирам това за ненормално и странно.
Смъквам се надолу, за да погледна отблизо, и усещам миризмата на земя и дъжд. Разлагането още не е започнало, но ще се ускори, когато я откараме в службата, където температурата е значително по-висока. Долавям ухание на парфюм, лек аромат на цветя, ванилия и сандалово дърво, който се усеща по-силно, когато се доближавам до лицето и дългата й кестенява коса. Кремавият плат прилича на трико от изкуствени влакна и е впечатляващо чист. Докосвам подгъва на плата, увит грижливо около трупа като хавлия за баня.