Прах [bg]

— Срещали сме се и преди — казвам му, като клякам до кутията. — По-рано този месец.

— Да, това беше откачена работа. За минута си помислих, че сте луд учен, вливащ течности в трупа, за да го вдигне от мъртвите. Анди Хънтър — представя ми се той отново. — Оказа се, че бащата на хлапето е нобелов лауреат. Човек би си помислил, че толкова умни хора биха могли да предотвратят смъртта на детето си чрез рутинни тестове.

— Стомашните аортни аневризми са наречени „безмълвен убиец“ по основателна причина. Често няма никакви симптоми и предупредителни знаци.

— Дядо ми умря от аневризъм — казва Хънтър и се вторачва в мен открито.

Преди няколко седмици, когато беше в КЦК, също така открито флиртуваше с мен.

— Работник, без застраховка и никога не беше ходил на лекар. В един момент имаше силно главоболие, а в следващия бе мъртъв. Мислех си дали да не си направя магнитен резонанс, но имам фобия от радиация.

— Магнитният резонанс с контрастна боя не излъчва радиация — отговарям, като се настанявам по-близо до жълтия брезент и зловещата форма под него. — Не ви заплашва абсолютно нищо, освен ако нямате проблеми с бъбреците.

— Доколкото знам, нямам.

— Говори с лекаря си — подкача го Мачадо. — Нали знаеш, онзи, на когото плащаш?

— Гейл Шиптън вероятно е била видяна за последен път между пет и половина и шест снощи в бар „Сай“. Това ли е историята засега? — питам детектива.

— Точно така. А и имаме предварителна идентификация — отговаря Мачадо. — Снимката, която показват по новините, изглежда точно като нея. Осъзнавам, че все още не сме го потвърдили официално, но за мен няма съмнение, че това е Гейл Шиптън. Напуснала бара, за да говори по телефона около пет и половина-шест. Поне доколкото знаем.

— Съмнявам се, че е валяло, когато е излязла навън — казвам, като отварям кутия с гумени ръкавици. — Била е навън известно време, поне седемнайсет минути, ако се съди по продължителността на първото й обаждане до човек с блокиран номер.

— Не валеше по времето, когато е изчезнала — казва Мачадо, а очите му се изпълват с любопитство, сякаш се чуди накъде бия със забележките си за времето. — Започна да вали много по-късно.

— Знаем ли кога точно? Какво имаш предвид с това „по-късно“? Легнах си към единайсет и тогава още не валеше, но изглеждаше, че ще започне всеки момент.

Забелязвам екипа на Барбара Феърбанкс, който сега е пред Симънс Хол на улица „Васар“ точно както очаквах.

— Когато я отвия, ще трябва да вдигнете нещо като бариера — казвам на Ръсти и Харълд. — Не искам момичето да се появи по телевизията.

— Разполагаме с предостатъчно чаршафи.

— Ще бъдем готови, ако се отправят насам.

— Бурята започна около полунощ — отговаря Мачадо на въпроса ми. — Дъжд, примесен със суграшица, а после само дъжд. Но страховит.