Прах [bg]

Представям си как някой паркира тук и отваря портичката, вероятно чрез прерязване на катинара. После човекът завлича трупа вътре на около петдесет метра през тревата и калта и го оставя в средата на червеното игрище. Докато проучвам мястото, мисля за казаното от Марино: „Някакъв откачен шибаняк тъкмо започва“. Не съм съгласна само с „тъкмо започва“.

Интуицията ми подсказва за интелигентна пресметливост, за лице с определена цел. Не е новак. Извършеното от него не е реакция на неочакваното. Не е предизвикано от паника действие. Има си метод, който му върши работа. Докарването на мъртвата жена и оставянето й тук има смисъл. Вярвам в това. Може и да греша и се надявам да е така. Продължавам да мисля за случаите във Вашингтон. Сигурна съм, че не греша в следното: който и да е отговорен за случилото се, е оставил улики тук. Всички го правят. Принципът за размяна на Локард. Носиш нещо на мястото и отнасяш нещо със себе си.

— Тревата е подгизнала, а жената лежи в дебела кал. Можете да забравите за носилката — казвам на Ръсти и Харълд, или Чийч и Чонг3, както ги нарича Марино зад гърба им. — Използвайте дъска. Ще ви се наложи да я носите. Донесете и допълнителни чаршафи и лепенка.

— Ами чувал за трупове? — пита ме Ръсти.

— Ще запазим внимателно положението на тялото и ще го транспортираме така, както е. Не искам да я прибирам в чувал. Ще трябва да действаме творчески.

— Разбрано, шефе.

Ръсти прилича на битник от шейсетте с дългата си посивяваща коса и предпочитанието си към торбести панталони и плетени пуловери, дрехи, които Марино нарича „сърфистки тоалети“. В тази ранна утрин той е облечен подходящо за времето с дъждобран с нарисувана отпред светкавица, избелели джинси, високи гумени ботуши и пъстра кърпа около главата.

— Предполагам, че от сега нататък не сме задължени да правим онова, което ни наредиш — подхвърля той на Марино, бившия си началник.

— А пък аз не трябва да си правя труда да ви казвам каквото и да било и да се преструвам, че ви харесвам — отвръща Марино бързо.

— Имаш ли пищов под якето, или просто се радваш да ни видиш? — включва се и Харълд, който изглежда точно като собственик на погребално бюро, какъвто беше преди, издокаран в костюм с двуредно сако, но навил крачолите на панталона си над ботушите. — Виждам, че си довел и кучето си, в случай че не можем да намерим трупа, който се вижда ясно.

— Единственото нещо, което Куинси може да намери, е паничката си с ядене.

— Внимавайте. Не дразнете детектив Марино. Може да ви глоби за неправилно паркиране.

Ръсти и Харълд продължават да се закачат с Марино. Връщат носилката във вана и взимат чаршафите, дъската и другото оборудване, а аз грабвам кутията си с инструменти от задната седалка на джипа и Куинси изплаква.