Прах [bg]

— Следите вероятно са от веригата и катинара — посочвам щетите на Марино. — Но тази вдлъбнатина тук изглежда направена наскоро, може би от това, което са използвали да отрежат катинара, ако е станало така.

— Прясна е — потвърждава Марино и вади собствения си фенер. — МИТ няма да са доволни, но ще изкопаем стълбчето и ще го отнесем в лабораторията, в случай че някога намерим някакви инструменти, с които да направим сравнение.

— И аз бих постъпила така — съгласявам се.

— Ще изчакам, докато приключим тук.

Очите му не спират да се движат, оглеждайки всичко внимателно. Марино вдига радиото към устата си.

— Делта 13 — вика той Мачадо и изисква помощници, които да обезопасят портата и паркинга. — Имаме нужда от човек веднага, така че никой да не може да се доближи до местопрестъплението и да пипа нещо — високо обяснява Марино. — Но и нямаме нужда от ченгета, които да се препъват едно в друго. Защо има толкова много униформени наоколо?

— Само двама — отговаря Мачадо, чието радио закрива долната половина от лицето му.

— Мога да броя. Само те двамата ли са? Защото не мисля така. Нужна ни е документация за всеки, който има достъп или се опита да получи такъв. Някой поддържа ли дневник?

— Разбира се.

— Колко репортери досега?

— Телевизионен екип преди около час. Канал 5. Обикалят наоколо и чакат появата на докторката — обяснява Мачадо, вторачен в нас откъм калното игрище. — После и Канал седем. Пристигнаха преди двайсетина минути. В мига, в който репортажите им се появят по телевизията, може да очакваме и още посетители.

— Новините вече са в интернет — напомням на Марино.

— Прекалено е късно. Заради онази историйка, която разказа за „Фокс“ — казва Марино на всеки, който го слуша. — Да не се опитвате да си осигурите риалити шоу?

Той повтаря, че трябва да поддържат документацията за всеки, който влиза и излиза. Добавя, че се налага да наблюдават района за „несъществени“, с което има предвид зяпачите. Или пък човекът, отговорен за захвърлянето на трупа тук. Припомням си Марино от първите ни години. Пушеше като комин, вечно бе в лошо настроение и се държеше като задник, изпълнен с презрение към жените. Но си знаеше работата. Беше адски добър детектив, а аз почти бях забравила това.

Той прикляка до отвора в оградата и насочва лъча на фенера си, който осветява мястото, където тротоарът преминава в мокра кафява трева, смачкана и оскубана, сякаш нещо тежко и твърдо е било влачено по нея. По-нататък отпечатъците в тревата избледняват и напомнят повече за нещо въображаемо, отколкото за следа, оставена от демоничен охлюв.

— Била е влачена — отбелязва Марино, като се изправя.

— И аз смятам така — съгласява се Харълд.

— Вкарал я е през портичката — добавя Марино. — Трябва да е имал начин да го направи, освен ако е била отключена или катинарът вече е бил отрязан.