Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Ако има кръв [bg]
Ако има кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ако има кръв [bg]

Электронная книга - «Ако има кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг. Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси. Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт. Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.
1 ... 27 28 29 30 31 32 33 34 35 ... 165
Перейти на страницу:

През зимата, в началото на 2011 година, използвах част от парите, които изкарвах от градинарство, за да сменя айфона си от първо поколение с нов iPhone 4. Още същата вечер прехвърлих списъка с контактите си и докато ги преглеждах, стигнах до номера на господин Хариган. Без да му мисля много, го натиснах. На екрана се изписа: „Обаждане до господин Хариган“. Вдигнах телефона до ухото си със смесица от страх и любопитство.

Не се включи запис на съобщението от господин Хариган. Не прозвуча механичен глас, който да ме уведоми, че телефонният номер не съществува, не чух и сигнал за позвъняване. Чух единствено пълна тишина. Може да се каже, че новият ми телефон беше, ха-ха, тих като гроб.

Изпитах голямо облекчение.

В десети клас записах биология и отново се срещнах с госпожица Харгенсън, красива като преди, но вече не любовта на живота ми. Насочил бях любовта си към по-достъпна (и далеч по-подходяща на възраст) млада дама. Уенди Джерард беше дребна блондинка от Мотън, която тъкмо беше свалила шините от зъбите си. Скоро двамата вече учехме заедно и ходехме на кино (когато баща ми или нейната майка можеха да ни закарат) и се целувахме на последния ред. Правехме всички напълно нормални лигави детински неща.

Увлечението ми по госпожица Харгенсън умря от естествена смърт, което беше хубаво, защото отвори възможност за приятелство. Понякога носех саксии с цветя за часовете по биология и ѝ помагах да почисти лабораторията, която деляхме с класа по химия, след занятията в петък следобед.

При едно такова чистене я попитах дали вярва в призраци.

— Предполагам, че като човек на науката, не вярвате. Тя се разсмя.

— Аз съм учителка, а не учен.

— Разбрахте какво имам предвид.

— Да, но въпреки това съм добра католичка. Това означава, че вярвам в Бог, в ангелите и в духовния свят. Не съм толкова сигурна за екзорсизма и обладаването от демони, те ми се струват вече прекалени, но призраци? Да речем, че не съм стигнала до твърдо заключение по този въпрос. Но не бих отишла на сеанс с медиум, нито бих призовавала духове с магическа дъска.

— Защо?

Почиствахме мивките, което беше задължение на учениците от класа по химия преди почивните дни, но те рядко го изпълняваха. Госпожица Харгенсън спря и се усмихна, като че ли малко засрамено.

— И учените се поддават на суеверия, Крейг. Не искам да се занимавам с нещо, което не разбирам. Баба ми казваше, че не бива да викаш нещо, ако не искаш то да ти отговори. Винаги съм смятала, че това е много добър съвет. Защо питаш?

Нямах намерение да ѝ кажа, че Кени още не ми излиза от ума.

— Аз съм методист и в църквата говорим за Светия дух. Само че в Библията на крал Джеймс, вместо „дух“ използват думата за „призрак“. В тази връзка ви попитах.

— Е, дори призраците да съществуват — отвърна тя, — обзалагам се, че в много от тях няма нищо свято.

* * *

Все още исках да стана писател, макар амбициите ми да стана сценарист да се бяха поуталожили. От време на време се сещах за вица на господин Хариган за сценариста и начинаещата актриса и той беше помрачил малко представите ми за шоубизнеса.

Същата година за Коледа татко ми подари лаптоп и започнах да пиша разкази. Погледнати изречение по изречение не бяха зле, но изреченията трябва да изграждат цяла история, а моите не постигаха това. На следващата година ме избраха за редактор на училищния вестник и се запалих по журналистиката, като този плам така и не угасна. Мисля, че никога няма да угасне. Мисля, че чуваш едно щракване, не в ума си, а в душата си, когато си намериш мястото. Можеш да го пренебрегнеш, но защо ти е да го правиш?

Започнах да раста на височина и в единайсети клас, след като показах на Уенди, че действително съм набавил предпазни средства (всъщност Подводницата купи презервативите), изгубихме девствеността си. Завърших с трети успех във випуска (само 142 точки, но все пак) и татко ми купи „Тойота Корола“ (втора употреба, но все пак). Приеха ме в „Емерсън“, един от най-добрите университети в страната за бъдещи журналисти, и съм сигурен, че щяха да ми предложат поне частична стипендия, но благодарение на господин Хариган не се нуждаех от нея — голям късметлия бях.

Между четиринайсет и осемнайсет преживях няколко характерни тийнейджърски бури, но те не бяха много — сякаш кошмарът с Кени Янко беше изчерпал голяма част от бурните емоции на израстването. Освен това обичах баща си, а и си бяхме само двамата. Мисля, че това оказа влияние.

1 ... 27 28 29 30 31 32 33 34 35 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)