Ако има кръв [bg]

Автор: Кинг Стивен Эдвин
Год: 2020
Язык: болгарский
Год: Бард
ISBN: 978-954-655-998-2
Переводчик: Катя Перчинкова
Жанр: Ужасы

Электронная книга - «Ако има кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг. Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси. Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт. Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.

Перейти на страницу:

— Да — казах аз. — Само че в него няма нищо свято.

— Моля?

— Няма значение.

Дийн Уитмор умря на втория ден от престоя си в рехабилитационен център „Рейвън Маунтин“, клиника за алкохолици в Ню Хампшър (оказа се, че там наистина има тенис кортове; както и игрище за шафълборд и плувен басейн). Разбрах почти веднага какво е станало, защото се бях абонирал да получавам нотификации за новини, съдържащи неговото име, и на лаптопа, и на компютъра си в редакцията на „Уикли Ентърпрайз“. Не беше упомената причината за смъртта — парите говорят, както знаете, — затова наминах до град Мейдстоун в съседния щат Ню Хампшър. Отидох като журналист, зададох няколко въпроса и се разделих с част от парите, завещани ми от господин Хариган.

Не трябваше да чакам дълго, защото когато става въпрос за самоубийства, това на Уитмор беше доста необичайно. Може да се каже, че беше почти толкова необичайно, колкото да се задушиш, докато мастурбираш. В „Рейвън Маунтин“ наричаха алкохолиците и наркоманите „гости“, а в стаята на всеки гост имаше самостоятелна баня. Дийн Уитмор влязъл в банята си преди закуска и пийнал малко шампоан. Изглежда, не за да се самоубие, а за да подготви почвата. После разчупил калъп сапун на две, пуснал едната половина на пода, а другата напъхал дълбоко в гърлото си.

Научих по-голямата част от тази информация от един терапевт, чието задължение в „Рейвън Маунтин“ беше да накара пияниците и наркоманите да зарежат лошите си навици. Този тип, Ранди Скуайърс, седеше в тойотата ми и пиеше направо от шише „Уайлд Търки“, купено с част от петдесетте долара, които му бях дал (да, виждам иронията). Попитах дали Уитмор е оставил предсмъртно писмо.

— Остави — отвърна Скуайърс. — Доста мило всъщност. Почти като молитва. Пишеше „Продължавай да даваш всичката любов, която можеш“.

Настръхнах целият, но дългите ми ръкави скриха този факт и успях някак си да се усмихна. Можех да му кажа, че това не е молитва, а стих от „Stand By Your Man“ на Тами Уинет. Скуайърс бездруго нямаше да го разбере, а и нямаше нужда. Това си беше между мен и господин Хариган.

Отделих три дни за това разследване. Когато се прибрах, татко ме попита дали съм прекарал добре на кратката си ваканция. Отвърнах, че съм прекарал добре. Попита ме дали съм готов за новата учебна година след две седмици. Отговорих утвърдително. Той ме огледа и попита дали нещо ме тревожи. Аз отвърнах, че няма такова нещо, без да съм сигурен дали е истина или лъжа.

Дълбоко в себе си вярвах, че Кени Янко е загинал при злополука, а Дийн Уитмор се е самоубил, вероятно защото се е чувствал виновен. Опитах се да си представя как господин Хариган би могъл някак си да се е появил и да е причинил смъртта им, но не можах. Ако беше станало така, то значи аз бях съучастник в убийство, морално, ако не юридически. Все пак бях пожелал смъртта на Уитмор. Вероятно дълбоко в сърцето си бях пожелал и смъртта на Кени.

— Сигурен ли си? — попита татко. Не сваляше очи от мен и ме гледаше по онзи изпитателен начин, както когато направех някоя дребна беля като малък.

— Абсолютно — отвърнах аз.

— Добре, но ако искаш да поговорим, да знаеш, че съм насреща.

Да, и слава богу, но за това не можех да говоря. Не и без да изглеждам напълно полудял.

Отидох в стаята си и взех стария айфон от най-горния рафт в гардероба. Невероятно, но батерията почти не беше паднала. Защо го направих? Нима възнамерявах да позвъня до гроба и да му благодаря? Да го попитам дали наистина е там? Не помня, но едва ли има значение, защото не се обадих. Когато включих телефона, видях, че съм получил съобщение от pirateking1. Отворих го с треперещ пръст и прочетох: „К К К сП“.

Докато го гледах, ми хрумна нещо, което не ми беше минавало през ум до онзи късен летен следобед. Ами ако по някакъв начин държах господин Хариган в плен? Дали не го държах обвързан със земните си дела чрез телефона, който бях пъхнал в джоба на сакото му преди да затворят капака на ковчега? Ами ако нещата, които го молех да прави, му причиняваха болка? Може би дори го измъчваха?

„Едва ли — помислих си. — Не помниш ли какво каза госпожа Гроган за Дъсти Билодо. Каза, че не могъл да се хване дори да рине курешки в кокошарника на стария Доранс Марстелар след като откраднал от господин Хариган. Той се погрижил за това“.

Да, както и още нещо. Беше казала, че той е справедлив човек, но ако ти не си такъв, тогава Бог да ти е на помощ. Дийн Утимор справедлив човек ли беше? Не. Кени Янко справедлив човек ли беше? Не. Тъй че може би господин Хариган е бил доволен да ми окаже съдействие. Може би дори го е направил с радост.

— Ако изобщо е бил той — прошепнах.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?