Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Ако има кръв [bg]
Ако има кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ако има кръв [bg]

Электронная книга - «Ако има кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг. Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси. Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт. Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.
1 ... 24 25 26 27 28 29 30 31 32 ... 165
Перейти на страницу:

Вечерта включих телефона си и отначало само се взирах в него и събирах смелост. Думите на госпожица Харгенсън от сутринта звучаха логично, но тя не знаеше, че телефонът на господин Хариган още работи, макар да е невъзможно. Не бях успял да ѝ го кажа и смятах — погрешно, както се оказа, — че никога няма го направя.

„Този път няма да се получи — казах си. — В батерията е имало остатъчен заряд, това е всичко. Като крушка, която проблясва ярко преди да изгори“.

Натиснах телефонния му номер и очаквах — всъщност се надявах — да чуя тишина или съобщение, че избраният номер не съществува. Но чух сигнал и след няколко позвънявания гласът на господин Хариган отново прозвуча в ухото ми. „В момента не мога да говоря. Ще ви се обадя, ако сметна за необходимо“.

— Обажда се Крейг, господин Хариган.

Почувствах се глупаво да говоря на мъртвец — по чиито бузи вече трябваше да е плъзнала плесен (проучил бях въпроса). В същото време изобщо не се чувствах глупаво. Чувствах се уплашен, като човек, навлязъл в прокълната територия.

— Вижте… — Облизах устни. — Нямате нищо общо със смъртта на Кени Янко, нали? Ако имате… ъ… почукайте на стената.

Затворих.

Зачаках почукването. Такова не последва.

На другата сутрин видях, че съм получил съобщение от pirateking1. Само шест букви:

а а а. К К х.

Безсмислици. Изплаших се до смърт.

През есента мислех често за Кени Янко (по това време се носеше слухът, че е паднал от втория етаж, докато се опитвал да излезе незабелязано посред нощ). Още по-често мислех за господин Хариган и неговия телефон, който сега ми се искаше да бях изхвърлил в езерото Касъл. Съществува една притегателна сила, която всички изпитваме към странни неща. Забранени неща. На няколко пъти за малко да позвъня на господин Хариган, но така и не го направих, поне тогава. Някога гласът му ми действаше успокояващо, глас на житейски опит и успех, гласът на дядо, какъвто нямах. Вече не помнех този глас, какъвто беше в слънчевите следобеди, докато разговаряхме за Чарлз Дикенс, Франк Норис или Д. Х. Лорънс, или как интернет е като спукан водопровод. Сега мислех само за стържещия като изхабена шкурка старчески глас, който ми казва, че ще ми се обади, ако сметне за необходимо. Мислех си как лежи в ковчега. Погребалният агент от „Хей & Пийбоди“ несъмнено беше залепил клепачите му, но колко време издържаше лепилото? Сега очите му отворени ли бяха? Взираха ли се в мрака, докато гниеха в очните кухини?

Такива мисли ме измъчваха.

Една седмица преди Коледа отец Муни ме повика в ризницата, за да си „поговорим“. Говори предимно той. Каза, че баща ми се тревожел за мен. Отслабнал съм бил, започнал съм да изкарвам по-ниски оценки. Искал ли съм да споделя нещо с него? Замислих се и реших, че май искам. Не всичко, но поне една част.

— Ако ви кажа нещо, то може ли да си остане само между нас?

— Стига да не е свързано с престъпление — тежко престъпление — или със самонараняване. Аз не съм католически свещеник и това не е изповедалня, но повечето духовни лица умеят да пазят тайна.

И аз му разказах, че съм имал спор с момче от училище, по-голямо момче на име Кени Янко, което ме е набило здраво. Казах, че и през ум не ми е минавало да желая смъртта на Кени и определено не съм се молил за нея, но че той е умрял почти веднага след сблъсъка ни и че не спирам да мисля за това. Казах му за думите на госпожица Харгенсън как децата си мислят, че всичко се върти около тях, както и че това не е вярно. Казах, че думите ѝ малко са ме успокоили, но все още си мисля, че може да съм изиграл някаква роля в смъртта на Кени.

Отецът се усмихна.

— Учителката ти е права, Крейг. Докато станах на осем, не стъпвах по пукнатини на тротоара, за да не счупя неволно гръбнака на майка си.

— Сериозно ли?

— Напълно сериозно. — Той се приведе към мен. Усмивката му се стопи. — Аз ще пазя тайната ти, ако ти пазиш моята. Съгласен ли си?

— Да.

— Отец Ингерсол от църквата „Света Анна“ в Гейтс Фолс ми е добър приятел. Това е църквата, която посещава семейство Янко. Той ми каза, че момчето се е самоубило.

Мисля, че ахнах на глас. Самоубийството беше сред слуховете, които се носеха из училище в седмицата след като Кени умря, но аз не вярвах. Бих казал, че мисълта за самоубийство никога не би хрумнала на проклетия побойник.

Отец Муни продължаваше да стои надвесен над мен. Хвана ме с две ръце за ръката.

— Крейг, наистина ли вярваш, че това момче се е прибрало вкъщи, помислило си е: „Господи, набих по-малко дете, ще взема да се самоубия“?

1 ... 24 25 26 27 28 29 30 31 32 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)