Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Ако има кръв [bg]
Ако има кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ако има кръв [bg]

Электронная книга - «Ако има кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг. Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси. Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт. Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.
1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 165
Перейти на страницу:

Некрологът на Кенет Джеймс Янко беше публикуван в луистънския вестник „Сън“ чак във вторник и гласеше само, че е „починал внезапно при трагичен инцидент“, но новината беше плъзнала из цялото училище още в понеделник и, естествено, машината за слухове работеше с пълна пара.

Дишал лепило и умрял от инсулт.

Чистел една от пушките на баща си (говореше се, че господин Янко имал цял арсенал вкъщи) и тя гръмнала.

Играел си на руска рулетка с един от револверите на баща си и се гръмнал в главата.

Напил се, паднал по стълбите и си счупил врата. Никоя от тези истории не беше вярна.

Били Боган ми каза веднага щом се качи в Късия автобус. Щеше да се пръсне от нетърпение да сподели новината. Каза, че една от приятелките на майка му от Гейтс Фолс се обадила да ѝ каже. Приятелката живеела срещу семейство Янко и видяла как изнасят трупа на носилка, заобиколена от рояк роднини, които плачели и пищели. Като редовен читател на Библията дори си представих как си съдират дрехите.

Веднага си помислих — с гузна съвест — за обаждането до господин Хариган. Казах си, че той е мъртъв и е невъзможно да има нещо общо със случилото се. Казах си, че дори подобно нещо да е възможно извън комиксите на ужасите, не си бях пожелал изрично Кени да умре, а просто исках да ме остави на мира, само че това уточнение изглеждаше някак неубедително. Също така от ума не ми излизаше нещо, което госпожа Гроган беше казала в деня след погребението, когато споменах, че господин Хариган е добър човек, тъй като ни е включил в завещанието си.

„Не съм сигурна. Вярно, отнасяше се справедливо към хората, но само да не го ядосаш“.

Дъсти Билодо беше ядосал господин Хариган, а Кени Янко несъмнено щеше да го ядоса, защото ме наби, когато отказах да лъсна шибаните му обувки. Само че господин Хариган вече не се ядосваше. Продължавах да си повтарям това. Мъртвите не се ядосват. Разбира се, телефони, които не са зареждани от три месеца, също не могат да звънят и да изпращат съобщения (или да ги получават)… но телефонът на господин Хариган иззвъня и бях чул хрипливия му старчески глас. Затова се чувствах гузен, но изпитвах и облекчение. Кени Янко нямаше повече да ме преследва. Махнал се беше от пътя ми.

По-късно същия ден по време на свободния си час госпожица Харгенсън слезе във физкултурния салон, където стрелях в баскетболния кош, и ме повика в коридора.

— Днес в час изглеждаше унил — каза тя.

— Не е вярно.

— Напротив, вярно е и знам защо, но ще ти кажа нещо. Децата на твоята възраст имат птолемееви възгледи за вселената. Достатъчно млада съм, че още да помня.

— Не разбирам…

— Птолемей е бил римски математик и астролог, който вярвал, че земята е центърът на вселената и всичко се върти около нея. Децата вярват, че целият свят се върти около тях. Това усещане, че си център на вселената, обикновено започва да се стопява, докато навършиш двайсет, но ти имаш още доста време дотогава.

Беше се привела към мен, говореше много сериозно и имаше прекрасни зелени очи. А и от уханието на парфюма ѝ малко ми се виеше свят.

— Виждам, че не схващаш какво ти говоря, затова нека спрем с метафорите. Ако си мислиш, че си виновен по някакъв начин за смъртта на младия Янко, то грешиш. Нямаш никаква вина. Прегледах досието му и видях, че е имал сериозни проблеми. Проблеми вкъщи, проблеми в училище, психологически проблеми. Не знам какво се е случило и не искам да знам, но виждам нещо положително в цялата работа.

— Какво? — попитах аз. — Това, че вече не може да ме бие ли? Тя се разсмя и зърнах зъбите ѝ, красиви като всичко останало в нея.

— Пак почваш с птолемеевия възглед за вселената. Не, Крейг, положителното е, че Янко беше още малък за шофьорска книжка. Ако беше достатъчно голям, за да кара кола, можеше да вкара в гроба и други деца. А сега се връщай в салона да играеш баскетбол.

Понечих да си тръгна, но тя ме хвана за китката. И единайсет години по-късно още помня електрическия ток, който ме разтърси.

— Крейг, не намирам нищо хубаво в това едно дете да умре, дори грубиян като Кенет Янко. Но се радвам, че не беше ти на негово място.

Внезапно ми се прииска да ѝ разкажа всичко и може би щях да го направя. Но в този момент звънецът удари, вратите на класните стаи се отвориха и коридорът се изпълни с бърборещи деца. Госпожица Харгенсън пое по своя път, а аз — по моя.

1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)