Виенското братство [bg]

— Оценявам, че отделяш време за това — каза му тя, докато седяха на поляната и той й описваше телата, които бяха лежали там.

Погледна я. Кафа предвидливо беше оставила сивия костюм и вместо него си бе облякла червен плетен пуловер, който й стигаше до дупето. Носеше черни ботуши, в които беше прибрала тесните си тъмносини джинси.

— Не съм тук заради теб — отвърна той и веднага усети колко грубо беше прозвучало това. — Искам да кажа… И за мен е от полза.

Опита да се усмихне.

— Първите няколко часа на всяко местопрестъпление винаги са толкова напрегнати. Впечатленията са толкова силни. — Той клекна и отпусна ръце върху мократа трева. Коленете му неприятно изпукаха. — Харесвам спокойствието, което настава, когато изнесат телата и доказателствата. Все едно да преработиш снимка. Всичко старо и маловажно си е, където трябва. Такова е било мястото, преди да се превърне в местопрестъпление. Без всички хора, разбира се.

Потисна желанието си да изпъшка, докато се изправяше, и изтупа ръце.

— Много поетично — отвърна Кафа.

Не беше сигурен колко силна беше иронията й.

— Да, благодаря. Това си е част от добрата стара полицейска работа. Не разправяй на шефа си какво съм казал.

Кафа изпуфтя.

— На Самир? На това прасе ли?

Сякаш имаше какво още да каже, но вместо това на лицето й просто се изписа загадъчна усмивка. След това прехапа долната си устна и направи няколко бързи крачки.

— Двама от изчезналите са били братя — започна замислено тя. — Фритьоф и Пол Еспен Хени. Сега родителите им са в неведение. Представяш ли си? Да нямат никаква представа какво се е случило?

Прокашля се и гласът й стана по-уверен.

— Нападателят трябва да е имал наблюдателен пост наблизо — заключи тя. — Някой ги е следял. Кога стават. Кога си лягат. Кой е в имението. Нападението си е имало цел и тази цел е била наблюдавана. — Почеса се по главата. — И мисля… мисля, че знам къде е бил този наблюдателен пост.

Без да каже и дума повече, се обърна и тръгна с уверена крачка към къщата.

Фредрик притаи дъх, когато спря зад Кафа пред спалнята на пастор Алфсен. Проследи погледа й към низината.

— Мамка му — каза тя. — Гори.

Гъст черен пушек се издигаше от една плевня в далечината.