Виенското братство [bg]

Тя огледа хората в залата.

— Това е пасаж от Корана. Често се появява в два случая. Използва се от ислямисти, за да оправдаят извършените жестокости, и от антиислямисти, за да докажат жестокостите, съдържащи се в исляма.

Себастиан Кос я прекъсна.

— А в конкретния случай?

Тя го погледна и примигна.

— Ами… — започна тя и си пое дъх. — Зависи от мотивите на убиеца на пастора.

Кос се покашля.

За миг Фредрик се порадва на явното недоволство на инспектора. Снизходителният тон на Кафа беше очевиден и в същото време неуязвим. След това обаче осъзна нещо: На кого щеше да се наложи да работи отсега нататък със самодоволната полиглотка, бюрократка от ПСС? Мамка му, нямаше да е Кос.

Преди срещата се беше развихрила дискусия. Ясно беше, че всички полицейски екипи, работещи по случая, бяха попитани дали може „дамата анализатор“ да работи с тях. Всички бяха отказали. Нямаше в никакъв случай да позволят на ПСС да ги подслушват. Знаеха какви са хората там. Двайсет и няколко годишни с костюми, използващи електронни таблици и устройства за подслушване, с които само провокираха скъпоплатени адвокати. Не проявяваха никакво уважение към добрата старомодна полицейска работа.

Фредрик не си спомняше Кос да го е питал. Затова заключи, че Кафа Икбал е наказание за нещо нередно, което е извършил. Например това, че съществува по същото време и на същото място — в същата вселена — като Кос.

На половината екран се появи кадър на мъжа от записите на камерите в Сулру. Взираше се в камерата. Главата зад маската изглеждаше издължена върху тесния му врат. Кафа отново натисна копчето. Останалата половина от екрана беше заета от паспортна снимка на мургав мъж с много изразителни очи, дълга брада и черна права коса. От десния ъгъл на устата до адамовата му ябълка се спускаше крив белег.

— Това е Мохамед Халед Омар. Или, както сам се нарича, Емира. Рожденото му име е Рахим Раза Хюсеин, на трийсет и четири години, британски гражданин, живял в Норвегия през последните три години. Емира е осъден във Великобритания за участие в провален бомбен атентат преди единайсет години. Тогава е взривил четирите пръста на лявата си ръка, без палеца, и му е останал този белег на лицето. Лежал е седем години. Твърди, че изучавал исляма в затвора и станал правоверен мюсюлманин.

Кафа застана на ръба на подиума и се наведе леко напред. Фредрик осъзна, че оглежда младата жена. Слаби крака в чорапогащник и добре тренирани бедра под полата. Тъмна вдлъбнатина около слабините, тесен ханш и плосък корем под ризата. Изящна сянка под гърдите й.

Прехапа бузата си и преглътна.

— За съжаление, снимковият материал от местопрестъплението не е достатъчно добър, за да можем да си направим изводи. Но, както всички виждате, има нещо общо между мъжа от Сулру и Емира, а именно черните, взиращи се очи и продълговатата глава. Операторите ни, които го наблюдават от известно време, твърдят, че двамата се движат еднакво. На осемдесет процента са сигурни, че става дума за един и същ човек. — Усмихна се криво. — Това е най-доброто, с което разполагаме.