Виенското братство [bg]

Автор: Йонсруд Ингар
Серия: Комисар Байер #1
Год: 2017
Язык: болгарский
Год: Колибри
ISBN: 978-619-02-0036-9
Переводчик: Радослав Папазов
Жанр: Другие детективы

Электронная книга - «Виенското братство [bg]». Краткое содержание книги:

Истински наследник на трилогията „Милениум“. Едва появил се на литературната сцена, норвежкият журналист и писател Ингар Йонсрюд (р. 1974 г.) е обявен за новата звезда на криминалния жанр, с ярка индивидуалност и открояващ се почерк. Веднага след излизането си през 2015 г. дебютният му роман, първа книга от трилогията за комисар Байер, се превръща в бестселър, високо оценен от критици и читатели, а правата за неговото издаване са продадени в 20 страни. „Виенското братство“ е майсторски изграден конспиративен трилър, в който исторически събития се преплитат със съвременната политическа реалност и живота в сянката на страха от тероризма. В първата част от трилогията емоционално нестабилният полицейски комисар Фредрик Байер се заема да разнищи случая с изчезването на близките на високопоставен политик. Дъщерята принадлежи към религиозна секта, срещу която е извършена кървава атака. На местопрестъплението е открита тайна лаборатория. В хода на разследването Байер и помощничката му от специалните служби Кафа Икбал се натъкват на свидетелства за дейността на братство от биолози, осъществявали опити В името на „расовата хигиена“ по време на Втората световна война. Динамичното и напрегнато повествование увлича читателя в мрачните дебри на националсоциализма, в онова зловещо минало, чиито останки подхранват терора в настоящето.

Перейти на страницу:

Бетина не беше в първа младост. Не беше и стара. Като него. Сенките под очите му вече нямаше да изчезнат. Бръчката в ъгъла на окото му нямаше да си отиде. Зачуди се дали не може да свърже телефона си със старата уредба. Том Уейтс бе подходящ за погребения.

— Предполагам, вие сте Фредрик Байер?

Фредрик се изненада, че не го беше познал още на гроба. С елегантния си тъмносин костюм, стилни очила и избелени зъби той се отличаваше от другите старци. Герхард Монсен. Бивш министър от Дясната партия и собственик на плавателни съдове. Здрависаха се.

— Точно така. Познавали сте майка ми?

— По-скоро познавах господин Байер. Запознах се с родителите ви преди много години. Вие тъкмо бяхте проходили. Те ми направиха силно впечатление.

Фредрик се сепна. Ако трябваше да опише баща си, би използвал думите „резервиран“ и „сдържан“. Не би го определил като мъж, който прави силно впечатление. Може би Монсен имаше предвид майка му. Тя беше много красива.

— По едно време общувах много с баща ви. Както в работата, така и извън нея. Така и нашите съпруги се запознаха. Елисабет, моята жена, много харесваше Гюнхилд.

Фредрик се усмихна леко.

— Елисабет… и тя ли е тук?

— Тя, за съжаление, е много болна. Но искаше аз да дойда.

Отново си стиснаха ръцете.

— Благодаря, че дойдохте.

Монсен не го пускаше.

— Ако правилно разбирам, работите заедно със сина ми?

Фредрик го погледна въпросително.

— Себастиан. Себастиан Кос. Чух за тези ужасни убийства в Маридален.

Фредрик дори не се опита да прикрие изненадата си.

— Наистина ли? Себастиан Кос е ваш син? През ум не ми е минавало.

Монсен се усмихна престорено.

— Живеем в малка страна.

Старият собственик на кораби въздъхна леко. Изведнъж погледът му стана отнесен. Изморен. Пусна ръката му.

— Наистина малка страна — повтори той.

— Фредрик?

Отвори очи. Бетина извади члена му от устата си и вдигна поглед към него.

— Кой беше старият?

— Старият? Кой от всичките?

— Онзи, с когото говори.

— А, този ли. Просто някакъв приятел на родителите ми. Бащата на един колега. Себастиан Кос.

— Симпатичен ли е?

— Кос?

— Старецът изглеждаше симпатичен.

— Кос е гадняр.

Облегна глава на облегалката. Беше уморен. Възбуден. Тъжен. Не можеше ли Бетина да приключи по-бързо? Загледа се през прозореца на колата. Някакво псе си играеше с топка от другата страна на улицата.

Глава 22

Цивилният „Форд Фокус“ се движеше с голяма скорост покрай нивите. Сива каша се беше образувала на повърхността на езерото Маридалсване, а отпред мъглата се стелеше на разпръснати облачета. С периферното си зрение Фредрик долови как Кафа си играе с картата за посетители на полицейския участък. Почти нищо не си бяха казали в колата, но сега той се опита да разчупи леда.

— Кос, Себастиан. Така пише на вратата на офиса ви — каза леко подигравателно той.

Тя се усмихна предпазливо.

— Мислиш ли, че го ядосах?

— Убеден съм. Да бъде поставен на място от някой подчинен, би могло да отприщи цялата му неприязън. Мрази те.

— Уф.

Фредрик махна оживено, а след това изимитира едно от любимите движения на Кос, като прокара пръсти през късата си кафяво-сива коса.

— Той мрази всички. Себастиан Кос е мръсен гадняр. Откъдето и да го погледнеш.

Кафа окачи картата на врата си.

— Същото може да се каже и за твоя партньор. Фигуерас. Държи се така, сякаш съм му разрушила брака — отвърна хладно тя.

Сърцето му се сви. Най-искрено се опитваше да сближи двата лагера. Все пак и тя можеше да положи някакви усилия.

— Не става дума за теб — каза рязко той. — Просто и на нас ни се искаше по някакъв начин да участваме в дискусията, след като имаме нов партньор.

— А не просто да ви натресат някаква мадама от ПСС?

Сега Кафа говореше леко подигравателно. Явно беше дочула разпалените разговори на следователите.

— Точно така. Иначе Андреас доста успешно си руши брака и сам.

— Не се и съмнявам.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?