Ориана, аз и Джеми 1, 2, 3…
- Автор: Рогоз Адриан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселина Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ориана, аз и Джеми 1, 2, 3…». Краткое содержание книги:
— Как можеш да проявяваш подобно любопитство? — попитах почти възмутен. — Математичка като тебе, жадна за формули и абстрактни пространства, не бива да се поддава на прозаични неща.
На свой ред и Ориана се възмути:
— Стори ти се, че съм прозаична, защото искам да знам как изглеждат касиопейците, но дори за миг не си помисли, че е прозаично и това, дето се омъжих за тебе…
Зяпнах от учудване.
— И че от любов към тебе станах майка — продължи тя и ме погледна с онзи поглед, на който не мога да устоявам.
Целунах я, както през медения месец, и й отговорих с шеговит глас:
— Може би нашите непознати приятели са се страхували да не ни разочароват. Какво щеше да бъде мнението ти за тях, ако видиш, че са грозни?
— Мили мой — усмихнато ми отговори Ориана, — и ти не си красавец, но все пак те взех за съпруг.
Има редица загадки в историята на Земята, които създават затруднения — подразбира се и работа — на всяко поколение учени. Животът на Омир, развалините в Балбек, съдържанието на Александрийската библиотека, редът и тълкуването на Шекспировите сонети, усмивката на Джокондата — ето няколко от най-известните загадки.
Отсега нататък до известна степен по същия начин ще се развива и разгадаването на външния вид на касиопейците. Но все пак аз вярвам, че изгледите да открием интересни неща и в тази област са по-големи, защото дешифрирането на посланието, когато и да е, може да ни донесе изненади.
Даже и сега ония, които се занимават с този проблем, твърдят, че са стигнали до два важни извода. В същност някои от тях заявяват, че направо били сензационни, защото противоречели на всичко, което се твърдеше досега за възможността да се появи живот във Вселената.
По-надолу ще се спра накратко на тези две открития, като си запазя правото да споделя с вас мнението си за тях.
Първото откритие е свързано с космически проблем. От определени уравнения, включени в посланието, и от снимките на небесния свод, изпратени от касиопейците, се стигна до извода, че тяхната планета спада към система, съставена от пет слънца.
Като научи това, Тудор веднага поиска да му кажа какви цветове имат тези слънца, защото беше чул, че в Космоса съществуват жълти, оранжеви и червени звезди, сини свръхгиганти, бели джуджета и така нататък. Съвсем друга беше реакцията на астробиолозите. Щом беше отпечатан докладът, който разработваше и доказваше основателността на споменатата по-горе хипотеза, започнаха да възразяват яростно. Те смятаха, че за да може да възникне живот, абсолютно е необходимо орбитата на разглежданата планета да бъде кръгообразна. Това е основно условие, без което планетата нямало да може да получава равномерно количество топлина и светлина. А поддържането на тази истина автоматично заличаваше от картината на „фаворитите“ всички звездни системи с две или три слънца, да не говорим за повече, защото е ясно, че малките небесни тела, които гравитират към многобройни слънца, би трябвало да имат извънредно сложна орбита.
Второто откритие се отнасяше до естеството на това, което можеше да се нарече „органично вещество“, съставляващо основата на касиопейския живот. Специалистите, привлечени да разчетат посланието, в даден момент сметнаха, че от данните, с които разполагат, може да се направи следният извод: „протеинът“ на тези, които бяха изпратили светлинните лъчи, не беше съставен от въглерод, както е при земните същества, а от… германий.
Възмущението на по-голямата част от биолозите се прояви бързо. Вярно е, че някои теории отричаха правото на въглерода да има върховно превъзходство в живата материя. Даже и на силиция беше дадена тази привилегия. Обаче откъде-накъде германий?! Пред нас се намираше един натрапник, един узурпатор.
По тези два проблема се водеха безкрайни спорове. Хората, на които беше възложено да разчетат посланието, непрекъснато изтъкваха нови доказателства в подкрепа на споменатите тези. От друга страна, астробиолозите, които се бяха противопоставили, постепенно започнаха да свикват със „скандалните“ схващания и като ги приемаха в общи линии, им прибавяха определени пояснения, способни — както казваха те — да увеличат правдоподобността на двете теории. Именно тези обяснения ми се струват знаменателни и затрогващо хуманни.
Да — рече на края групата на споменатите учени, — възможно е планетата на касиопейците да извършва кръговото си движение под влиянието на пет слънца. И въпреки това съответната планета се върти около едно слънце, което на свой ред се намира в средата по отношение на останалите четири слънца. Следователно чрез комбинации в гравитацията на петте слънца е възможно все пак съвпадение с характеристиките на движението на Земята.