Ориана, аз и Джеми 1, 2, 3…
- Автор: Рогоз Адриан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселина Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ориана, аз и Джеми 1, 2, 3…». Краткое содержание книги:
Следователно задачата се състоеше в това — да установим честотата, отговаряща на светлинните лъчи, възприемани от нашите очи, така щяхме да видим посланието. Принципът за решаването на този проблем беше отдавна познат. Съвременната техника стигна до парадокса да фотографира… без светлина. Благодарение на този метод може да се работи с невидими лъчи (инфрачервени, ултравиолетови, рентгенови, радиоактивни излъчвания).
Ако предположението на Гряву беше правилно, посланието на непознатите извънземни същества можеше да стане видимо. Обаче за да получим образ, идентичен с изпратения, трябваше да знаем не само съотношението между сигналите, но и ритъма, по който се настройва телевизионният екран. От много редки импулси преминахме към много чести. Като променяхме честотата на импулсите за синхронизиране в една широка гама, наистина успяхме да хванем посланието.
По всяка вероятност то е било изпратено от жителите на някаква планета от съзвездието Касиопея. А касиопейците, нека ги наречем така, разполагаха с неизчерпаема енергия (вероятно термоядрена). С възвишен порив те са искали да съобщят на Вселената: „Съществуваме!“ Затова изпълнили звездното пространство със снопове информация. Вероятно са използвали нещо, подобно на лазера, и са насочили светлинния поток към места, където предполагали, че живеят подобни на тях космически хора.
До известна степен разчитането или, по-точно казано, онагледяването на посланието беше по-малко труд но, отколкото изясняването на загадката, свързана с писмеността на маите или с генетичния код. Не мога да кажа същото нещо за проумяването на посланието. „Текстът“ беше сравнително сбит. Ако се препише с азбуката на който и да е земен език, не би надхвърлил 180 страници на книга с обикновен формат. Интересното е, че първите 100 страници бяха запълнени с някакъв речник. Признавам си, че не успях да разбера дори една четвърт от този речник. Бих казал, че абстракцията на изразите растеше в геометрична пропорция.
Все пак Ориана можа да прочете и да разбере повече страници от мене, защото освен няколкото „илюстрации“ в началото, останалата част на посланието представляваше почти само един дълъг низ от математически формули.
Възхищението, което пораждаше в мене умът на Ориана, порасна, когато тя се опита да ми разясни значението на тези „йероглифи“. Удивен я слушах как борави с толкова трудни изрази, много малко от които имаха за мен практическо значение.
— Ето теоремата на Вайерщрас за апроксимиране на непрекъснатите функции чрез полином… Виждаш ли, това трябва да е интегралът на Лебег… Тук има сбито изложение на вариационно смятане, там на тензорно смятане…
На страница 27 ни се предлагаха геометричните аксиоми на Лобачевски, а счед две страници бяха разположени риманови пространства.
Ориана коментираше различни изречения от посланието, а аз от време на време откривах някой израз или формула, останали в паметта ми от студентските години. Струваше ми се, че гледам през бинокъл слалома на земната математичка, който тя описваше по заснежените върхове на касиопейското мислене.
Отдавна се бях отказал да търся значението в думите на моята приятелка. Слушах ги като музика на науката, чиито акорди бяха съставени от пръстени, от идеални и хиперкомплексни числа, от групите на Галоа, от асоциативни алгебри…
А едва бяхме стигнали до 39-а страница!
— Не ти ли се струва, че много сбито е дадено? — попитах Ориана.
Тя едва тогава забеляза, че напразно си е хабила думите.
— Какво да се прави — засмя се момичето, — искали са върху ограничено място да кажат всичко, което знаят. Това е предимството, но и недостатъкът на крайните обобщения.
После отново разлисти първите страници на „книгата“ и ми показа една формула:
— Надявам се, че тази я знаеш.
Беше известното уравнение Е=mc2.
— Ужасно! — възкликнах. — На най-сгъстените формули на нашия атомен век те посвещават само няколко реда, и то на страница 12-та! Какво ли още имат да ни кажат до края?
За постигнатите успехи нашият колектив, ръководен от академик Тоадер Погор и професор Октавиан Гряву, в който участвувахме аз, Ориана и още няколко изследователи, беше удостоен с две държавни награди: едната за създаването на двата варианта ултраинфрамикрорадиокапсули, а другата за улавянето и онагледяването на първото космическо послание.