Ориана, аз и Джеми 1, 2, 3…
- Автор: Рогоз Адриан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселина Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ориана, аз и Джеми 1, 2, 3…». Краткое содержание книги:
Наскоро след това събитие се случи друго, еднакво щастливо за мене: ожених се за Ориана. Въпреки че събитията, за които разказах, бяха здраво свързани — основа на нашия живот, — аз съзнавам, че е глупаво да поставям наравно женитбата на двама земни жители с необикновеното послание на касиопейците. И все пак признавам, че що се отнася до степента на щастието, и двете събития оказаха върху мене еднакво въздействие. Положително това е една от слабостите на моето съзнание.
Понеже пълното дешифриране на посланието имаше изключително научно значение, то беше размножено в няколко хиляди екземпляра, които след това бяха изпратени на най-знаменитите учени на нашата планета. Надявахме се, че с техните общи усилия тези тайнствени формули ще могат час по-скоро да бъдат разбрани, изтълкувани и използвани.
В заключение ще припомня думите на академик Погор, които той написа като предговор на посланието:
„Не е изключено посланието, прието от Космоса, да не бъде изцяло дешифрирано нито от нашето, нито от бъдещото поколение. Известно е, че след смъртта на Ферма били открити няколко теореми, които големият математик формулирал, без да ги докаже. Те създали работа на потомците около три столетия. В нашия случай се намираме пред «теореми на Ферма» от космическа величина. От малкото, което е разбрало досега, човечеството все пак може да бъде убедено, че тези формули съдържат основни закони на природата и мисленето.
Нашите посланици са ни изпратили само няколко «конкретни» картини (геометрични фигури, схема на химическите елементи до елемента с пореден номер 217, една снимка, която, както изглежда, показва ядрото на някакъв зародиш, една великолепна панорама на небесния свод, заснет от планетата на касиопейците), но не са ни изпратили свои снимки. Навярно са сметнали, че не физическата прилика е най-подходящата форма за връзка между напреднали в развитието си същества.
Те снимки не ни изпратиха, но ни изпратиха свръхсгъстен и абстрактен синтез на своята цивилизация. Но даже само от тези сбити страници красноречиво се откроява техният духовен портрет, изразител на високоразвит ум, на благородство и стремеж да опознаят Вселената и да бъдат опознати.“
ЕПИЛОГ, СВЪРЗАН ПОВЕЧЕ ИЛИ ПО-МАЛКО С НЯКОИ АНТРОПОМОРФИЧНИ ПРОБЛЕМИ
Може би желаете да научите още подробности относно нашето откритие. Казвам „желаете“, макар да звучи наивно, защото предполагам, че съществуват и хора, които са по-малко любопитни или са по-сдържани. Подобни случаи се срещат по-рядко, но все пак трябва да се съобразяваме и с тях. В същност почти всички, с които имах възможност да разговарям за касиопейците, естествено проявиха интерес към тях. Въпреки че този интерес беше безкрайно различен, а понякога дори странен. Така например един стоматолог ме попита дали моите извънземни същества имат зъби, а един ортопед искаше да знае колко крака имат неговите предполагаеми клиенти. Накратко казано, тези хора изразиха частен антропоморфизъм12, свързан с различните им професии. По-разбираемо ми се стори поведението на моята баба, която ме разпитваше тревожно за оръжията на касиопейците. За съвременните деца бойните оръжия са музейни експонати, но за старицата, която беше преживяла ужасите на Втората световна война, оръдията и бомбите все още пазеха ужасното си значение. Синът ми, Тудор, който кръсти касиопейците „като-оропейци“13, настоятелно искаше да узнае дали имат носове.
На Тудор отговорих сравнително лесно. Не бях сигурен — както му казах, — че „звездният човек“ има нос, но предполагах, че има ноздри, тъй като е аеробно същество, тоест което диша и има нужда от въздух. Въпреки находчивия ми отговор (приканвам всички бащи, които не са астробиолози, да открият нещо по-подходящо) синът ми не беше доволен. Мисля, че той предпочиташе „звездният човек“ да няма нито нос, нито ноздри, а в най-лошия случай да има един или няколко носа без ноздри. Но ноздри без нос биха били неестествени, грозни и излишни.
Спрях се на този пример, за да разберете защо на края станах безразличен към физиономията, анатомията, физиологията и другите особености на касиопейците. Впрочем становището ми, изглежда, съвпадаше с мнението на тези, които ни бяха изпратили необикновеното послание.
Затова се учудих, когато чух Ориана да ми казва един ден:
— Жалко, че авторите на посланието не са ни изпратили и снимка, за да видим външния им вид. Бих се задоволила дори само с портрет на главата.
12
Схващане, според което извънземните същества трябва да приличат на човека. Б.а.
13
Вероятно „оропейци“ идеше от „европейци“, което показва в действие вродения ни стремеж към антропоморфизма. Б.а.