Ориана, аз и Джеми 1, 2, 3…
- Автор: Рогоз Адриан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселина Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ориана, аз и Джеми 1, 2, 3…». Краткое содержание книги:
От около три месеца, откакто се установи, че придобитата от селенолозите луминесценция не представлява фактическа опасност, тези, които все още носеха следи от това излъчване, се превърнаха в обекти на телевизионните репортьори и на филмовите оператори. Вестниците от цял свят си оспорваха правото първи да отпечатат непубликувани още снимки. И естествено, начело стоеше Иворяну.
Почти изпитах завист. Затова когато забелязах, че по пътя на индукцията и аз съм успял да се сдобия със собствено лъчеизпускане, реших да посетя Ориана. Бях научил, че моята приятелка освен пневмония беше преживяла и психическа депресия. През цялото това време аз й изпращах различни подаръци: парникови цветя (беше настъпила зимата), южни плодове, книги и писъмца, в които се опитвах да бъда колкото може по-забавен. Случаят да й покажа луминесценцията си ми се струваше щастлив и бях убеден, че ще отклоня Ориана от мислите й.
Както много често, когато съм замислял нещо с най-добри намерения, и сега сгреших. Щом ме забеляза, Ориана пребледня. Лицето й се изкриви, сякаш едва сдържаше плача си и промълви:
— И ти ли?… Как? Откъде?
Непоносима мисъл блесна в ума ми:
— Да не би Иворяну да е твоят годеник?
Тя заплака тихо. Нямаше нужда от друго потвърждение.
Понечих да си тръгна, но Ориана ме хвана за ръката и ме накара да седна на леглото до нея. Отстъпих от слабост. Да, признавам: Ориана беше моята слабост.
— Мамил те е! — прошепнах разярен.
— Не, мамила съм се — ми отговори тя между две въздишки.
И започна да дрънка врели-некипели за изчисляването на вероятностите, приложимо за предвиждането на един човешки живот. Разбрах, че и в любовта може да бъде приложен с известен успех методът, познат под наименованието „Монте Карло“9. Тръгваш от случайни факти и стигаш до извода за необходимостта от определени състояния и хора.
Не се опитах да я разпитвам. От малкото, което ми каза, разбрах, че по време на отсъствието си от института е посещавала годеника си, настанен в болница за лъчеви заболявания. И понеже и тя започнала да свети, била принудена да остане там, докато изчезнали последиците от облъчването. По този повод, въпреки че все още вярвала в любовта на онзи подлец (този израз е мой!), тя за пръв път се усъмнила в трайността на чувствата му. Обаче второто посещение я убедило напълно: селенологът вече имал дузина годеници. В отношението си към мене тя си призна само една вина: тогава, в дъжда, когато ми каза, че е сгодена, трябвало да рече, че е била сгодена…
Тръгнах си дълбоко развълнуван.
Отидох в института без всякакво желание, защото изпитвах голяма неприязън към Иворяну, дълбоко го презирах и ми беше ужасно трудно да го виждам, без да строша поне една от красивите му челюсти. И това можеше да се случи въпреки съветите на Ориана да се държа възпитано, а два дни по-късно Гряву ми обърна внимание върху значението, което има ендосондирането на селенолога.
— Направих някои проучвания — каза ми директорът. — И научих, че подобни луминесцентни потоци са били отбелязани през последните десетилетия на Земята. Само че досега хората не са попадали пряко под тяхното въздействие. Чудесно е, че имаме възможност с помощта на Провите да изучим въздействието на тези лъчи върху организма.
— Изглежда, че въздействието, за което говорите, не е твърде интересно…
— Думата „интересно“ е неясна, неточна — енергично възрази Гряву. — Някои лекари смятат за интересна сложната, унищожаващата болест. Обаче в други случаи, когато отсъстват тежките симптоми, може дори да не се замислим. Не ти ли се струва странно, че тази така наречена лъчева болест се лекува сравнително лесно? И че след облъчването на цялото тяло след време остават да светят само изкуствените органи? При Иворяну — сърцето, при други — пластмасови зъби и капачета на коляно или силиконови ключици…
И тогава отново си помислих, че онези лъчи са били изпратени от извънземни същества. Споменът за разговора ми с Гряву все пак не намали озлоблението, което пораждаше в мене лекомисленият селенолог.
Накрая взех решение. Отидох в института и наредих да извадят от тялото на Иворяну двадесетте Прови. Операцията беше извършена лесно. Пациентът държеше в устата си специална капсула, към която бяха отправени инфрамикросондите. Те минаваха през мембраната, която филтрираше само в една посока, и мижеха отново да се освободят тогава, когато капсулата се поставеше в някакъв разтворител.
След като видях микрокосмическия си батальон в безопасност, помолих асистентите си да ме оставят насаме с Иворяну.
9
Не за първи път Ориана ми развиваше теорията за вероятностите, приложима при игрите „Монте Карло“, основаваща се върху метода на случайните числа. Б.а.