Трактат за любовта, как я разбира ужасния досадник
- Автор: Протопопов Анатолий Ильич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослав Писешки
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Трактат за любовта, как я разбира ужасния досадник». Краткое содержание книги:
• Ако вие наистина искате да се омъжите, а не само да говорите за това, то вие трябва да вземете инициативата сами. На който му трябва, той и звъни. Само недейте се опитва да щурмувате поручици — това е безперспективно и съвсем не е оригинално. А ако много ви се иска да се омъжите, но пък не ви се ще да предприемете нищо, то това, извинете ме, е маниловщина. В някои случаи е напълно достатъчно просто да намалите „скоростта с която бягате“, но пак ви предупреждавам — не допускайте преждевременен интимен контакт. На него мъжът е съгласен винаги, почти всеки и почти с всяка. Това негово съгласие по никакъв начин няма да повлияе на перспективите за по-продължителните ви отношения. Тук може да се направи аналогия с вашата реакция по отношение на неговите знаци на внимание. Което значи „съгласен съм, но това не значи нищо“.
Според вас това е унизително и вие не можете да престъпите себе си? Тогава просто не ми остава нищо друго, освен да ви посъчувствувам — порядъчните мъже също не искат да се унижават, без да се взима под внимание факта, че мъжът е заинтересован в много по-малка степен от вас от установяването на постоянни отношения. Доверявайки се на женската „природа“, т.е. на инстинктивната ви програма на поведение, която предполага отбранително-изчаквателна позиция на жените в отношенията им с мъжете, вие отново и отново ще пресъздавате една и съща обстановка подобна на тази в първобитното общество, където моногамния брак не е познат, а самката бива обладавана от най-наглия самец, да се очаква каквато и да е било порядъчност от когото е най-малкото наивно. Казано с две думи — ако седите и чакате някой да ви намери, то по-скоро ще ви намери някой курвар.
• Има смисъл да се доверявате на гласа на сърцето си само при положение, че целта ви е да получите максимум краткотрайни (особено сексуални) удоволствия. Но дори и така да е, ако не искате да възпитавате трудно дете и още повече, ако сте притеснени от увеличаването на агресивността по света, ще бъде по-добре да се предпазите от бременност. Ако решите да създадете стабилно семейство, в никакъв случай не се доверявайте на избора на сърцето си. И тъй като, задействаният вече инстинкт ще блокира разсъдъчните ви съображения, то постарайте се да потърсите помощта на околните хора. В дадения момент те са в състояние да разсъждават по-трезво от вас.
Ако при обмислянето на перспективата за брак си поставите за цел на всяка цена да станете Гранд-Дама, то вие разбира се ще трябва да си потърсите доминант с всички произтичащи от това последици. Но и в този случай е по-добре да не се доверявате на сърцето си, то може да ви привлече към някой самовлюбен хленчо, чието поведение може и да прилича до известна степен на поведението на доминанта. При това съществената ценност на индивида с висок ранг, а именно способността да си подреди живота, може и да отсъства. Може и да се случи и така, че вашия избранник да не притежава нито нискоранговите достойнства на верен съпуг, нито високоранговата способност да граби от живота, а само високорангова стиснатост и нищо повече.
• Жените, които са се хванали на въдицата на непорядъчните женкари често разказват примерно следното: „Да, аз разбирам, че той лъже, че във всички негови думи няма и капчица истина, но нищо не мога да направя със себе си, не мога да се променя!“ Това е пример за силнопримативно поведение. Реализирайки инстинктивния брачен ритуал, подсъзнанието не разсъждава самостоятелно и не се интересува от мнението на разсъдъка. Главното за него е поведението да съвпада с шаблона. И щом като съвпада, то и чувството се задейства на пълни обороти! Доверявайки се на своя разсъдък, слабопримативната жена не би се хванала на тази въдица — първобитните качества на партньора могат и да не й подействат.
• Кое лъже по-често — сърцето или разума? Има лъжа и лъжа. Разсъдъкът се основава на знанията, получени в процеса на образованието и възпитанието, а така също и на своя собствен опит, както и на житейския опит на останалите. Ако по една или друга причина разсъдъкът е недостатъчно развит, то той може да ви подведе (по-точно да сбърка) просто поради своята слабост — да не е в състояние да „предвиди“ всички последствия от създалата се ситуация. Ето защо с напредването на възрастта и с натрупването на жизнен опит грешките стават все по-малко. Житейският опит, обаче не може да повлияе върху инстинктивните програми. А сърцето от своя страна не лъже, в този смисъл, че нищо не обещава! А дори и да обещае, то това ще е просто един миг на блаженство. Доколкото моногамният брак не е заложен в инстиктите, а участието на високоранговите при възпитанието на малките деца също не е предвидено, то… е много лесно да си представим какво ще стане от тук нататък.