Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
— Робин Демпси? Смях в залата! Нищо чудно, че Филип правеше жлъчни забележки по негов адрес на закуска. Вероятно ревнува. Може би Демпси има свободно място в Дарлингтън. Да направя ли кафе?
Морис й помогна да заредят миялната машина, после занесоха кафето си в хола. Докато го пиеха, Филип се върна.
— Как беше банкетът? — попита Морис.
— Отвратително — изстена Филип. Той се отпусна в единия фотьойл и закри лицето си с ръце. — Не ми се говори за него. Бъсби заслужава да бъде застрелян. Или провесен във вериги от стените на Мартино Хол, което ще бъде по-подходящо.
— Можех да ти кажа, че ще бъде отвратително — каза Хилари.
— Защо не го направи тогава? — каза Филип раздразнено.
— Не исках да се бъркам. Това е твоята конференция.
— Беше моята конференция. Слава богу, че свърши. Абсолютен провал от начало докрай.
— Не говори така, Филип — каза Морис. — Не забравяй все пак доклада ми.
— Добре ти е на теб, Морис. Ти прекара една спокойна вечер в къщи. А аз слушах двама дегенерирали простаци да крещят пронизително неприлични песни в микрофона в продължение на два часа и се мъчех да си давам вид, че ми е забавно. После ме качиха на подиума и караха останалите да хвърлят хлебни топчета по мене и аз трябваше да давам вид, че и това ми е забавно.
Хилари тържествуващо се разсмя и изръкопляска.
— О, сега ми се иска да бях отишла — каза тя. — Наистина ли те замерваха с хлебни топчета?
— Да, и си мисля, че един-двама от тях го правеха по определено отмъстителен начин — каза Филип намусено. — Но да не говорим повече за това. Хайде да пийнем нещо.
Той извади бутилка уиски и три чаши, но Хилари се прозя и изрази намерение да се оттегли. Морис каза, че ще му се наложи да тръгне рано сутринта, за да хване самолета си за Лондон, и може би трябва да се сбогува с нея сега.
— Накъде заминаваш после? — попита Хилари.
— Към вилата на Рокфелер в Беладжо — каза той. — Нещо като място за усамотение на учените. Но също така имам и сума ти конференции, предвидени за лятото: Цюрих, Виена, може би Амстердам. Йерусалим.
— Господи — каза Хилари. — Сега разбирам мисълта ти за странстващите рицари.
— Някои са по-странстващи от други — каза Морис.
— Знам — каза Хилари многозначително.
Те стиснаха ръце и Морис непохватно я целуна по бузата.
— Пази се! — каза той.
— Защо ли трябва? — каза тя. — Не върша нищо опасно. Случайно се сетих, ти не беше ли против пътуванията в чужбина, Морис? Не казваше ли, че пътуването стеснява съзнанието.
— Идва момент, когато човек трябва да се отдаде на Zeitgeist6-а или да напусне играта — каза Морис. За мен той дойде през ’75-та, когато постоянно получавах покани за конференции по случай двеста години от раждането на Джейн Остин на най-неподходящи места: Познан, Делхи, Лагос, Хонолулу, а половината лектори се оказваха познати от университета. Светът е глобален университет, Хилари, разбери това. Картите „Американ Експрес“ изместиха пропуските за библиотеките.
— Очаквам Филип да се съгласи с теб — каза Хилари, но Филип, който наливаше уискито, пренебрегна намека. — Лека нощ, тогава — каза тя.
— Лека нощ, скъпа — каза Филип, без да вдигне поглед от чашите. — Ние само малко ще пийнем преди лягане.
Когато Хилари затвори вратата зад себе си, Филип връчи питието на Морис.
— Какви са всичките тези конференции, на които ще ходиш това лято? — попита той някак алчно.
— В Цюрих е за Джойс. В Амстердам — за семиотиката. Виена — за разказа. Или беше разказа в Амстердам, семиотиката — във Виена…? Няма значение. В Йерусалим съм сигурен, че е за бъдещето на критиката, защото съм един от организаторите. Спонсорира се от едно списание, наречено „Метакритика“, аз съм в редакционната колегия.
— Защо Йерусалим?
— Защо да не е? Това е съблазън, новост. Място, което хората искат да видят, но не влиза в обикновения туристически маршрут. Освен това йерусалимският „Хилтън“ предлага много конкурентни цени през лятото, защото е дяволски горещо.
— „Хилтън“, значи? Малко по-различно от Лукас Хол и Мартино Хол — печално се замисли Филип.
— Точно така. Виж, Филип, знам, че си разочарован от броя участници в твоята конференция, но, честно, какво можеш да очакваш, като караш хората да живеят в тези мизерни студентски спални и да се хранят в стола на университета? Храната и настаняването са едни от най-важните неща за всяка конференция. Ако хората са доволни от това, в тях се поражда интелектуална енергия. Ако не са, губят настроение, надсмиват се и отказват лекции.
Филип сви рамене.
— Разбирам те, но хората тук просто не могат да си позволят такъв лукс. Университетите не им плащат.
6
Zeitgeist (нем.) — дух на времето (б. пр.)