Малък свят (Академичен романс)

— Знам какво идва — каза Морис. — И все пак ми е трудно да повярвам.

— Чантата му беше вече приготвена, така че след няколко минути тръгна. Стиснахме ръце и той ми пожела повече късмет в пътуването на следващия ден. Джой отиде с него до външната врата на апартамента и аз ги чух да се целуват за довиждане. Тя се върна пак в дневната, като изглеждаше леко срамежлива. Синята роба й идваше с няколко инча по-дълга и тя трябваше да повдига полите си отпред — при влизането в стаята това й придаде изтънчен, леко средновековен вид. Забелязах, че краката й са боси. „Сега сигурно бихте желали да поспите малко — каза тя. — В стаята на Джералд има второ легло, но ако ви сложа там, той би могъл да се уплаши, като се събуди сутринта.“ Аз казах, че диванът напълно ме устройва. „Но Джералд става страшно рано, може да ви обезпокои — каза тя. — Ако нямате нищо против да легнете на нашата спалня, а аз самата ще отида в детската стая.“ Аз казах: „Не, не“, но тя не ми позволи и каза само да й дам няколко минути време да смени чаршафите, а аз казах, че не съм си и представял, че ще й създам такива проблеми. Мисълта за тази спалня, все още топла от тялото й, беше твърде много за мен. Започнах да треперя целият от усилието да не премина невъзвратимо отвъд всички нравствени бариери, идеше ми да дръпна ципа под брадичката й като парашутен шнур и да се хвърля с нея на пода.

— Това е много изобретателна метафора, Филип — каза Морис. — Трудно мога да повярвам, че никога досега не си разказвал тази история.

— Е, действително, описал съм я — каза Филип, — за мое собствено удоволствие. Но не съм показвал написаното на никого. — Той допълни чашите. — И така, ние стояхме там и се гледахме един друг. Чухме потеглянето на колата надолу по хълма, сигурно Симпсън. „Какво има?“ — каза тя. — „Вие целият треперите.“ Тя самата трепереше леко. Аз казах, че трябва да е от шока. Забавена реакция. Тя ми даде още бренди и сама глътна малко. Бях сигурен, тя разбираше, че не само от шока треперех, а от нея самата, от нейната близост, но не можеше напълно да се довери на собствената си интуиция. „По-добре си лягайте — каза тя. — Ще ви покажа спалнята.“ Последвах я до семейната спалня. Тя беше осветена само от нощна лампа с пурпурен абажур. Спалнята беше голяма, върху нея имаше полуотметнат пухен юрган. Тя го опъна и пооправи възглавниците. Аз продължавах да треперя. Тя попита не бих ли искал грейка с топла вода, а аз казах: „Има само едно нещо, което може да спре треперенето ми — ако ме обгърнете с ръце…“ Макар че светлината в стаята беше слаба, аз видях как тя се изчерви. „Не мога да направя това, не бива да ме молите“. „Моля ви“ — казах аз и пристъпих към нея. Деветдесет и девет жени от сто веднага биха излезли от стаята, дори биха ми зашлевили плесница. Но Джой просто стоеше там. Пристъпих още по-близо до нея и я прегърнах. Господи, беше прекрасно. Усещах топлината на гърдите й през велурената дреха и моята риза. Тя ме обгърна с ръце и леко притисна гърба ми. Спрях да треперя като по чудо. Главата ми беше на рамото й, аз стенех и говорех несвързано в ухото й колко прекрасна, великодушна и красива е тя и какъв екстаз е за мен да я държа в ръцете си и как се чувствам отново свързан със земята и жизнената сила и всякакви такива романтични безсмислици. А през цялото време се виждах отразен в огледалото на тоалетката на тази чудновата пурпурна светлина, брадичката ми на рамото й, ръцете ми движещи се по нейния гръб, сякаш гледах филм или се взирах в кристално кълбо. Това, което наистина ставаше, ми изглеждаше невъзможно, видях ръцете си да се плъзват надолу към талията й, а после да обхващат ханша й, мачкайки полите на робата й, и мълчаливо в главата си казах на мъжа в огледалото: „Ти си луд, сега тя ще се дръпне, ще ти удари шамар и ще изкрещи за помощ.“ Но тя не го направи. Виждах извивката на гърба й и усещах как се притиска към мен. Аз се олюлях и леко залитнах и, докато възвръщах равновесие, промених малко позицията си, и сега, в огледалото, можех да виждам нейното лице, отразено от друго огледало от отсрещната страна на стаята и, мили Боже, видях изражение на пълно отдаване, очите й бяха полузатворени, а устните й — като че леко се усмихваха! Аз вдигнах глава и я целунах по устните. Езикът й влезе в устата ми като топла змиорка. Дръпнах внимателно ципа на домашната й роба и плъзнах ръката си вътре. Тя беше гола отдолу.