Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
— Твърде късно е.
— Никога не е късно.
— Взех диплома за учителка преди няколко години — каза Хилари, — но щом завърших, започнаха да затварят училищата в града, поради намалялата раждаемост. Така че няма работа. Давам малко уроци в Отворения университет, но това не е истинска работа. Що се отнася до любовниците, категорично е твърде късно. Ти беше моят първи и последен, Морис.
— Хей — меко каза той.
— Не се притеснявай, нямам намерение да те завлека в спалнята на пътешествие по алеята на спомена.
— Жалко — каза Морис галантно, но с известно облекчение.
— Преди всичко, защото Филип ще се върне скоро… Не, аз взех решение преди десет години и трябва да държа на него, колкото и трудно да е.
— Какво искаш да кажеш?
— Е, нали знаеш, когато ние четиримата се държахме… несериозно. Филип искаше развод, но аз го молех да се върне в къщи, да дадем още един шанс на брака си, да станем, каквито бяхме преди, една нормална, доволна брачна двойка. Бях слаба. Ако бях казала: „Върви по дяволите! Прави, каквото искаш!“, след по-малко от година щеше да се върне, смея да кажа, с пълзене, подвил опашка между краката си. Но понеже, аз го помолих да се върне, без да поставям условия, той, ами… притисна ме в ъгъла, както би казал ти.
— Вие… правите ли го заедно още?
— Отвреме навреме. Но той предварително не е доволен. Във вестника оня ден имаше виц за един човек, който изкарал инфаркт и попитал доктора си дали е безопасно да поддържа сексуални отношения, а докторът казал: „Да, те са добро упражнение, но — нищо прекалено възбуждащо, само с жена си.“
Морис се засмя.
— И на мен ми беше смешно — каза Хилари, — но когато го прочетох на Филип, той едва-едва изкриви уста. Той явно мислеше, че това е доста хаплива шега.
Морис поклати глава и си отряза още едно парче сирене.
— Аз съм смаян, Хилари. Честно, винаги съм мислел, че ти си доминиращият партньор в този брак. Сега изглежда Филип командва.
— Да, нещата вървят доста добре за него напоследък. Най-после започна да си изгражда нещо като име. Дори взе да изглежда по-хубав отвсякога.
— Забелязах — каза Морис. — Брадата му е страхотна.
— Прикрива малката му брадичка.
— Този сребрист ефект е много впечатляващ.
— Той ходи на фризьор да освежава цвета й — каза Хилари. — Средната възраст му отива. С мъжете често е така. Докато жените се оказват атакувани едновременно от менопаузата и дългосрочните последствия от бременностите. Не ми се струва много справедливо… Както и да е, Филип впрочем успя да довърши най-после книгата си за Хазлит.
— Не бях чувал за нея — каза Морис.
— Почти не й обърнаха внимание — твърде болезнено за Филип. Но това все пак беше книга и му я приеха в „Леки, Уиндръш и Бърнстейн“, точно когато се оваканти деканското място, което си беше късмет. Той беше ръководил успешно катедрата в продължение на години, затова назначиха него. Хоризонтите му се разшириха незабавно. Нямаш си на представа каква манна небесна носи титлата професор в тази държава.
— О, имам, имам — каза Морис Зап.
— Започнаха да го канят по конференции, за член на изпитни комисии в други университети, води се в списъка на Британския съвет за лекторски турнета в чужбина. Напоследък той е вечно на път занякъде. След няколко седмици отива в Турция. Миналия месец беше в Норвегия.
— Така е в целия академичен свят в наши дни — каза Морис Зап. — Разправях на едно младо момче на конференцията за това точно тази сутрин. Времето на отделния статичен университет е свършено.
— И на отделната статична университетска любовна връзка, предполагам?
— Именно! Дори два университета не стигат. Учените в наши дни са като пътуващите рицари от миналото, кръстосващи пътищата на света в търсене на приключения и слава.
— Оставили съпругите си заключени у дома?
— Е, много от рицарите са жени в днешно време. Настъпила е положителна дискриминация на Кръглата маса.
— Браво на тях! — каза мрачно Хилари. — Аз принадлежа към поколението, което жертва кариерата си заради своите съпрузи. Така и не взех диплома за магистър, и ето сега седя в къщи и дебелея, докато моят среброкос съпруг обикаля света, несъмнено преследван от академични групарки като онази Анджелика… как й беше фамилията…, която доведе тук по-миналата вечер.
— Ал Пабст? Тя е добро момиче. И умно.
— Но търси работа, а Филип може да е в състояние да й осигури някой ден. Виждах това в очите й, тя поглъщаше жадно всяка негова дума.
— През повечето време от конференцията тя движеше с нашия стар приятел Демпси.