Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— По-добре яж, преди да ни е повикал — посъветва я Ели. Тя болезнено осъзнаваше, че и другите жени изпитват силен интерес към красивия водач.
— Права си. Ще побързам. Трябва да нахраня мулетата и да ги впрегна, инак отново ще си помисли, че съм немарлива и ще се заяде с мен.
Когато Стив премина край нея, за да събере жените, Джини го спря.
— Забравих да ви благодаря, задето ме посъветвахте за мехлема — рече тя. — Свърши чудесна работа и тази сутрин се чувствам по-добре.
— Дребна работа, мис Ейвъри. Налага се да се грижа за доброто физическо състояние на моите дами. Впрягайте животните и се гответе да тръгвате заедно с другите — той пое и я остави не по-малко объркана от самия него.
Трудно се стига до сърцето ти, Стив Кар. Чудя се защо ли…
Джини запрегна мулетата и ги върза за фургона. Покатери се на седалката, настани се и се приготви за началото на урока. Почти чуваше как поскърцват ставите й. Бонето бе здраво завързано с връвчици под брадичката й и краката й опираха уверено в кутията с инструменти.
Тя се загледа в големите ръкавици, които й бе заел и които бе нахлузила върху нейните по-малки, за уплътнение. Бяха нови, все още не миришеха нито на мъж, нито на ежедневна работа. Неговите ръце бяха големи и силни и тя не би имала нищо против да бъде галена от тях. Не би имала нищо против да го целуне и опознае отблизо. Ако не беше изпълнен с толкова много противоречия, толкова объркан, разстроен! Никога не беше в състояние да предположи в какво настроение е, когато се приближаваше към нея, но може би той също не можеше. Ако Ели и Луси не грешаха за страховете му, това би могло да обясни защо в един миг е кисел, а в следващия нежен.
Но приятелките й можеха и да грешат. Може би той искаше да й намекне, че иска да я учи, а не да бъде преследван от нея. Това нямаше да е проблем, тя не разполагаше дори с време да го прави. Пътищата им щяха да се разделят след около месец, когато приключи пътуването. Не можеше да разбере защо тази мисъл й причинява такава дълбока болка, та те бяха непознати и той се държеше както враждебно, така и мило с нея. Тогава, замисли се тя, защо го харесва?
Ето това бе сърцевината на нейната дилема — твърде много го харесваше, и то прекалено рано. Мразеше дори самата мисъл, че е измъчван от болка, защото знаеше как се чувства човек в подобно състояние. Може би чувстваше общото помежду им и това я привличаше, резултат на прекалено чувствителното й сърце. Но ако можеше да смекчи твърдостта му и да стопли хладината с едно приятелство, не си ли заслужаваше да опита, каквото и да й струва? Ако…
— Да потегляме, дами! — извика Стив, после им махна да тръгват.
Джини прогони измъчващите я мисли и се съсредоточи върху предстоящата задача. Не измина много време и за свое удоволствие установи, че се чувства по-уверено от вчера. Дори равновесието й бе по-добро, а тялото й не протестираше на натоварването както вчера. Беше по-спокойна и по-добре контролираше себе си и впряга.
Поздрави се за придобитите нови умения и независимост. Беше успяла да прикрие тревогите и мъките си, за да не стават достояние на околните. Повечето от спътниците й изглеждаха приятни хора, особено четирите й приятелки. Очакваше я възбуждащо и предизвикателно приключение и тя бе уверена, че ще се справи с него. Колкото до поведението й спрямо тайнствения скаут, реши да мисли за това по-късно.
Стив пришпорваше жребеца си напред и назад покрай кервана от фургони, разпрострял се сред полето. Почти всички, с изключение на две-три от жените, се справяха добре с управлението. Той се надяваше, че и занапред ще са все така прилежни — когато дойде времето на по-тежките уроци. Беше малко неспокоен за своята роля в предстоящата задача, за съдбата на лагера и за начина, по който Ана Ейвъри се бе прокраднала в мислите му. Привикнал бе да се оправя сам, да се грижи за себе си и да стои надалеч от хората. Беше разкъсван между желанието да приключи по-бързо подготовката и да действа бавно до разрешаване на случая.
Ако приключи бързо, отново ще бъде сам и далеч от изкушенията на красавицата. Ще може да се захване със своята лична задача, която бе отложил, за да приеме това важно предизвикателство. Измама, лъжи и хладнокръвно убийство — ненавиждаше ги, както и извършителите им, особено ако жертвата е той.
Трудно беше да се държи като великодушен и приятен скаут и нерядко излизаше извън границите, особено в отношенията си с Ана. Но ако не спечели уважението на тези хора, вярата и приятелството им, не ще научи нищо полезно, което да му помогне да проникне в кръга на „Червената магнолия“.
Нямаше никаква причина да извърши обиск на фургоните и единствената възможност за оглед вече бе използвана вчера. Оставаше да разчита на своя нюх и инстинкта си да открива ключове към загадката. Трябваше да зачести контактите си с мъжете — ще го стори още днес следобед.