Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— Добро утро, Стюарт — поздрави тя и после заговори децата. — Още един хубав ден да си играете, докато ние си смъкваме кожата от ръцете.
Всички се засмяха на комичното изражение, което Джини направи нарочно с последното изречение.
— Как ми се иска да избягам и да си играя на кукли с вас — прошепна тя на момичетата.
— Добре ще се позабавляваме, мис Ана, мама ни е направила няколко чудесни кукли.
— А ние отиваме на риба — добавиха двете момчета.
— Ще ги изкормим и почистим, докато вие с мама свършите, та да ги сготви — заяви най-големият.
— Ако ни остане време, докато сме тук, бих искала да ме научите как се лови и почиства рибата — рече Джини. — Бях в пансион за момичета много години и не познавам живота на открито.
По-възрастното момче погледна изненадано Джини. После кимна с готовност.
— Аз ще ви науча, мис Ана. Ще ви бъде забавно. Дори ще слагам червеите на кукичката вместо вас.
— Много вежливо от твоя страна, истински южняшки джентълмен. Но ако не се науча сама да върша всичко, какво ще правя по-нататък, когато не си наблизо?
— Повечето момичета не обичат да държат червеи и да се цапат с тях, но обзалагам се, че вие сте достатъчно смела, за да го правите.
— Надявам се. Може би ще имаме възможност да го узнаем скоро.
— Хайде, деца, гледайте си вашата работа и оставете мис Ана да се храни — обърна се Ели към децата. — Скоро трябва да сме готови за урока.
Четирите деца се засмяха и започнаха да се шегуват с майка си, че трябвало да се готви за урок. Ели разроши косата на най-големия.
— Колкото и да растете, деца, знайте, че винаги ще има по нещо важно да учите.
Джини стигна до извода, че децата често се вслушват в думите на други хора, а не на родителите си.
— Майка ви е права, никога не спирайте да се учите да вършите разни неща.
Децата и Стюарт се качиха във фургона, за да си съберат нещата.
— Това е добър съвет, мис Ейвъри — отбеляза Стив.
Джини се обърна и го погледна, питайки с поглед: „Винаги ли подслушвате другите?“
— Благодаря, сър. Скоро ще сме готови за работа.
— Добре, защото не обичам да започвам късно. Тези може да ви потрябват днес — рече той и й подаде чифт дебели ръкавици за езда. — Макар и да са ви големи ще свършат работа, докато ръцете ви загрубеят достатъчно, за да използвате старите си ръкавици.
Джини прие ръкавиците от скаута. Погледна ги, после погледна и него.
— Благодаря ви, мистър Кар, много мило. Вчера открих, че моите ръкавици са били прекалено тънки. Мислех, че тази сутрин ръцете ми ще са покрити с пришки, но имам само зачервяване и одрасквания.
— Скоро по нежните ви ръчички ще се появят мазоли, но не искам отново да чувствате болка където и да е по тялото, която да ви разсейва. Другите жени използват резервните ръкавици на мъжете си. Жалко, че баща ви не ви е оставил един чифт.
Джини почувства как доброто й настроение отлита при тези думи. Зачуди се дали го бе уплашила, или обидила с примамващото си държание снощи.
— Когато дойде да ме види, ще му поръчам да ми донесе един чифт от града и тогава ще ви върна вашите. А дотогава ще ги пазя.
Стив забеляза как от лицето на момичето изчезна веселата усмивка. Не искаше да я нарани, но, изглежда, че не можеше без това, ако искаше да се научи как да се справя с нея. Кимна и остави двете жени сами.
Джини се намръщи и промърмори на Ели.
— Защо този човек винаги намира някакво неприятно извинение, когато се отнася добре с друг?
— Самотниците са такива, Ана.
— Какво искаш да кажеш?
— Държат се преднамерено грубо, за да не позволяват на другите хора да се сближават прекомерно с тях. Често те са били наранявани в миналото и затова държат хората на дистанция с хладни жестове, за да не пострадат отново.
— Искаш да кажеш, че се държат грубо от желание да се защитават?
— Да. Ако не допусне някой до себе си, няма начин да бъде наранен отново.
— Но това е глупаво и погрешно. Да си самотен също е много неприятно.
— Така е, но не и за човек, който изпитва болка.
— А защо мислиш, че човек като Стив Кар изпитва болка?
— Не зная. Всичко е възможно. Може би нещо от войната. Мисля, че е хлътнал по теб и това го прави нервен.
Джини си спомни, че Луси бе изказала подобно предположение и се зачуди дали не са прави. Погледна към скаута, възседнал своя кон. Ами ако това е…