![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
За забавление, ако в живота му изобщо имаше такова нещо, той свиреше на китара — обикновено на верандата на къщата на майка си. Беше в състояние да седи, да подрънква на струните и да пее на птичките в продължение на часове, а когато му омръзнеше, излизаше на улицата. Често оставаше без кола и без пари за бензин, така че просто обикаляше пеш из Ейда. Виждаха го с китарата на всякакви места и във всякакви часове на денонощието.
Неговият приятел от детството Рик Карсън беше станал полицай в Ейда. Когато беше патрул нощна смяна, често виждаше Рон да обикаля по тротоарите и дори между къщите, като свиреше на китарата си и пееше дори след полунощ. Рик го питаше къде отива. Никъде. Рик му предлагаше да го закара вкъщи. Понякога Рон приемаше; друг път предпочиташе да продължи да се разхожда пеш.
На 4 юли 1981 г. го арестуваха за пиянство и го признаха за виновен. Хуанита побесня и настоя Рон да се лекува. Приеха го в щатската болница в Норман, където го прегледа доктор Самбаджон, щатен психиатър. Единственото оплакване на Рон беше, че „има нужда от помощ“. Самочувствието и енергията му бяха на много ниско равнище и го измъчваха мисли за безнадеждност и дори за самоубийство. Призна следното:
— Няма никаква полза от мен. Не мога да се задържа на работа и съм против всичко в живота.
Рон обясни на доктор Самбаджон, че първият му случай на депресия е бил преди четири години, когато бейзболната му кариера се провалила едновременно с брака му. Призна, че злоупотребява с алкохол и наркотици, но според него това нямаше пряка връзка с проблемите му.
Доктор Самбаджон го описа като „неподдържан, мръсен, разхвърлян и нехаен към външния си вид“. Въпреки това чувството за преценка на пациента не било увредено и той осъзнавал състоянието си. Диагнозата му беше „дистимия“ — хронична форма на слаба депресия. Доктор Самбаджон предписа лекарства, срещи с терапевт, групова терапия и подкрепа от семейството.
След три дни в болницата Рон настоя да го освободят. Седмица по-късно отново се озова в психиатричната клиника в Ейда, където го прегледа психологът Чарлс Еймъс. Рон се описа като бивш професионален играч на бейзбол, който е изпаднал в депресия след края на кариерата си. Твърдеше, че за депресията му е виновна религията. Еймъс го прехвърли към доктор Мари Сноу, единствената практикуваща психоаналитичка в Ейда, и Рон започна да ходи при нея веднъж в седмицата. Предписаха му асендин, популярен антидепресант, и Рон започна да показва слаби признаци на подобрение. Доктор Сноу се опита да убеди пациента си, че има нужда от по-интензивна психотерапия, но след три месеца Рон се отказа да ходи при нея.
На 30 септември 1982 г. отново го обвиниха в управление на превозно средство в нетрезво състояние. Арестуваха го, признаха го за виновен и го прибраха в затвора.
4
Три месеца след убийството на Деби Картьр детективите Денис Смит и Майк Кийсуетър отидоха в дома на семейство Уилямсън и за пръв път разпитаха Рон. Хуанита също присъстваше на разговора. Когато го попитаха къде е бил вечерта на 7 декември, Рон отговори, че не си спомня — бяха минали три месеца. Той потвърди, че често ходи в „Лампата“, както и в други клубове в Ейда. Хуанита отвори дневника си, провери датата и каза на детективите, че въпросната вечер синът й се е прибрал в десет. Тя дори им показа какво е написала на 7 декември.
Попитаха Рон дали познава Деби Картьр. Той отговори, че не е сигурен. Името със сигурност беше чувал, защото след убийството почти всички в града говореха само за това. Смит му показа снимка на жертвата и Рон внимателно я разгледа. Може би я беше виждал някъде, а може би не. По-късно пак поиска да види снимката. Струваше му се смътно позната. Рон категорично отрече да знае каквото и да било за убийството, но изказа личното си предположение, че убиецът най-вероятно е психопат, който е проследил момичето до дома й, проникнал е с взлом и е избягал веднага след като е извършил престъплението.
След трийсетина минути полицаите попитаха Рон дали е съгласен да даде пръстови отпечатъци и проби от косми. Той се съгласи и отиде с тях до участъка, като с това разпитът приключи.