Демонът на Максуел
- Автор: Дилов Любен
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Демонът на Максуел». Краткое содержание книги:
Думкането в гърдите й заглъхваше като стъпките на отминаващо грамадно животно. Безмълвен лежеше командирският пояс върху работния пулт, безмълвна висеше главата на египетската принцеса под тавана и я гледаше с равнодушни очи.
— Видя ли? — запита я равнодушният глас в нея и Урания отвърна без съпротива, защото още го виждаше и преживяваше:
— Видях.
— Беше от първите ни посещения на вашата планета. Опитахме се да внушим на човеците да търсят в себе си спасителните сили.
Така е, съгласи се безгласно Урания, защото точно това бе изпитвала там в пещерата, до своята майка, и се запита какво ли е станало край това езерце, когато светлината угасна.
— Какво стана ли? — чу главата на египетската принцеса въпроса й, без да беше го произнесла. — Остана ви легендата за прамайката, която основала свое подземно царство.
— Не я знам — призна си астропилотката и се чувствуваше покорна и привързана, както към черната прамайка с увисналите гърди.
— Не я знаеш. По-късно човеците кръстиха тази жена Лилит и я обявиха за първата създадена от бога жена. Но бог се отрекъл от нея, защото тя се разбунтувала против него, и сътворил послушната Ева. А хората прогонили Лилит, побързали да я забравят.
Мозъкът й научаваше нещо, което не бе знаел, следователно друг му говореше и астропилотката се преизпълни с радостното усещане, че не за пръв път си говори така с този друг, че й е приятел. Рече:
— Това ще да е преходът към властта на мъжете.
— И така са го тълкували хората — съгласи се отдавнашния й приятел. — И като превръщане на пещерите в домове. Но по-късното богонасочено мислене е приписало на Лилит най-страшните зли сили, способността й да си отмъщава за прогонването, като погубва децата и родилките. Само едно сте отказали да видите тука — първото откъсване на духовното от материалното. Първото противопоставяне. Влизането в пещерата като първо навлизане в глъбините на познанието. А легендата ви за паралелното подземно царство на Лилит се е родила от усещането ви, че има и други светове, от жаждата ви да ги откриете, от копнежа ви да се върнете при своята прамайка.
— Ти ли си нашата прамайка? — промълви Урания с очи, просветлени и щастливи, че първото същество, което хората са обявили за демон, е било жена и на нея е приличало.
Отвърнаха й някак автоматично, както отвръщаха киборгите:
— Твоята прамайка си е в теб и навсякъде. За да я откриеш, търси я навсякъде и в себе си.
Урания скочи към видеофона:
— Искам да го чуе и един мъж, който сигурно ще ти повярва.
16.
Този, комуто викаха Кардинала, влезе с достолепна плавност, сякаш се пазеше да не сгреши в нещо, но така ходеха тук всички мъже и жени, чиито тела не са генетически обработвани. В условията на слабата изкуствена гравитация резките движения лесно ги изваждаха от равновесие. Не беше изненадан от необичайното повикване, макар че всеки би се озадачил, ако го повикаше един астропилот лично в дома си. Предполагаше, че неговата сътрудничка в лабораторията искаше да му изплаче тревогите си от случилото се.
Урания припряно заключи вратата зад него, посочи с ръка.
— Какво виждаш?
— Себе си. Пак ли шегите на Сейчи?
Астропилотката се обърка — значи Кардинала себе си виждаше, не нея? А ето че и нейното лице си беше там непроменено, с аскетично изопнати черти, сякаш направени от глазирана шоколадовотъмна глина.
— Но защо ме е изобразил рогоносец? Такъв ли съм, Ури? — весело възкликна Кардинала и по същия начин се втрещи в собствената си глава.
Реакцията му накара астропилотката да възтържествува:
— Каза ли ти нещо?
Достолепието на Кардинала бе се превърнало в трогателен смут.
— Че бил друга форма на разума.
— Видя ли!
Кардинала застина в очакване какво още ще му сервира непредсказуемата в постъпките си негърка, но отново чу само собствения си глас:
— Прощавай, че приличам на теб. Сливането е наше средство за общуване, но при слабото налягане тук само толкова мога да изобразя. Нека да направя за теб нещо добро!