Отмъщението на мъртвата (Загадката, разказана от Писаря на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: canterbury tales #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отмъщението на мъртвата (Загадката, разказана от Писаря на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)». Краткое содержание книги:
Годината е 1381. Едно младо момиче очаква с трепет Майския празник — в близкия замък Рейвънскрофт ще има голямо пиршество, на което е поканена и тя заедно с годеника си, писар в замъка. Нито мрачните предзнаменования, нито слуховете за селски бунтове и размирици, нито дори неизясненото убийство на една прислужница могат да помрачат възторженото настроение на Биатрис. Но неприятностите следват една след друга — изчезва синът на мелничаря, кралски служител е намерен мъртъв. Може би старият свещеник има право, като твърди, че в Полунощната кула на Рейвънскрофт са си дали среща силите на злото?
Тогава идва най-страшното — тайнственият убиец нанася нов удар. Биатрис и годеникът й са разделени навеки. Писарят Ралф съзнава, че и неговият живот е в опасност, и че убиецът сигурно го преследва, защото единствено той подозира къде се намира кръстът на Бритнот — скъпоценна реликва от ранно-християнската епоха, която според легендите е скрита някъде край замъка Рейвънскрофт. Но писарят би могъл да разкрие убиеца, само ако на негова страна са любовта и вярата на Биатрис. А Биатрис вече знае, че смъртта не е край, а начало на нов път и нови изпитания за човешката душа…
— Бих искал да си тук — произнесе той тихо в мрака. — Да можех да те видя още само веднъж. Ако можех, щях да ти кажа колко много те обичам. Смъртта не е променила това. Ще те обичам, докато съм жив и след това.
Той затвори очи и призова образа на Биатрис. Не знаеше дали се дължи на въображението му, но му стана по-топло и се поуспокои. Бързо отвори очи. Беше почти сигурен, че тя е тук, като пламъка на свещта, който гореше ярко. Прекръсти се, свали ботушите си и легна. Биатрис вече я нямаше, но за убийството й трябваше да бъде отмъстено, помисли си той, докато ту се унасяше в сън, ту се събуждаше. Но кой беше убиецът? И кой го беше видял да отива в Дяволската горичка?
На другата сутрин Ралф се събуди с подути очи. Съблече се, обръсна се и се изми с леденостудената вода, донесена от бъчвите край кулата. Отиде в параклиса точно навреме за утринната служба. След това намери Биърдсмор и шестима стрелци да закусват и да го чакат в голямата зала. Командирът на гарнизона му посочи чиния с хляб и сирене.
— Яж бързо! — подкани го той. — Имаме работа в Малдън. Не искам някой да ги предупреди.
Ралф седна срещу него и изпи ейла на големи глътки, но не докосна хляба и сиренето, защото стомахът му се бунтуваше.
Биърдсмор внимателно го наблюдаваше.
— Какво мислиш за снощи, сър? — попита той, когато стрелците излязоха, за да оседлаят конете.
Ралф отвърна на погледа му. Вярваше на отец Ейлред, но можеше ли да вярва на този човек?
— Ние сме свързани — настоя Биърдсмор. — И двамата изгубихме жените, които обичаме; и двамата знаем, че те са били убити.
Ралф му протегна ръка. Биърдсмор изглеждаше изненадан, но я стисна.
— Вярвам ти, сър — каза тихо писарят, — макар че един Бог знае защо. Когато свършим с работата в Малдън, трябва да си поговорим.
Час по-късно те шумно влязоха в селото. Главната улица беше напълно пуста. Сергиите и количките не бяха извадени. Селяните и земеделските работници все още се точеха към нивите. Те спираха и гледаха нацупено мъжете с ризници от замъка. Капаците на „Гърнето с мащерка“ бяха спуснати. Биърдсмор не спря да рита вратата, докато една прислужница с измъчено лице не я отвори.
— Какво искаш? — Тонът й беше недружелюбен.
Биърдсмор я блъсна встрани и влезе. Бръкна в кесията си, извади заповедта на сър Джон и я наниза на пирона, стърчащ на един от подпорните стълбове.
— Така! — Той започна да рита масите и столовете. — Къде е кръчмарят?
— Тук съм, Биърдсмор. — Дребен мъж със сиво лице и мазна черна коса излезе иззад бъчвите с вино в кухнята. Той прекара мръсни пръсти по кожената си престилка и застана с разтворени крака, сякаш да покаже, че не се бои от тази демонстрация на сила. — Какво искаш?
Биърдсмор посочи заповедта.
— Не мога да чета, но виждам печата. — Погледът на кръчмаря изпод тежките клепачи се премести върху Ралф. — Тук сте заради Гудман Уинтроп, нали?
— Винаги си бил схватлив, мастър Тайлис — отвърна Биърдсмор. — Гудман Уинтроп беше бирник и кралски служител. Откриха го намушкан с нож; трупът му е бил оставен на шосето. — Той посочи към часовата свещ. — Преди обяд той ще бъде заровен в гробището на замъка.
— Май напоследък в замъка взеха доста да мрат — забеляза кръчмарят.
Ралф понечи да пристъпи напред, но Биърдсмор го задържа.
— Онова, което става в замъка, мастър Тайлис, не е твоя работа. Но това, което става в твоята кръчма, е наша работа.
— Гудман Уинтроп не беше убит тук.
— Видели са го да пие тук. Освен това ни съобщиха, че си е тръгнал с една прислужница. Искам да говоря с нея.
— Не знам коя е. Някоя скитаща проститутка, която е спряла в селото.
— Щом искаш да играем така, мастър кръчмарю — отсече Биърдсмор, — тъй да бъде!
Той извади двуръчния си меч и тръгна към кръчмаря, който бързо отстъпи назад. Ралф беше твърде изненадан, за да се намеси. Мечът се изви в дъга и се вряза в дървената бъчва. Отхвръкнаха трески, тя се разпука, а съдържането й се изля на земята.
— В името на Бога! — изрева Тайлис и посегна към ножа под престилката му.
Един от стрелците вдигна арбалета си, стрелата профуча над главата на кръчмаря и се заби дълбоко в стената.
— Това е прекрасно бургундско! — извика Тайлис. — Струва седем лири!
— Преди да свърша, ще ти струва още повече!
— Не можеш!
Биърдсмор вече пристъпваше напред с вдигнат меч, готов да сцепи още една бъчва.
— Гудман Уинтроп — обяви той — беше кралски служител. Пил е в тази кръчма. Тръгнал си е оттук с прислужницата. Бил е убит. Да откажеш помощ на Короната да накаже убийците му, е предателство. — Той разтвори крака, балансирайки меча. — Когато те изпратят в Нюгейт, в Лондон, за да те съди Кралският съд, мастър Тайлис, кого ще го е грижа за твоето вино? И без това Короната ще го конфискува. — Мечът се вдигна.