Отмъщението на мъртвата (Загадката, разказана от Писаря на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: canterbury tales #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отмъщението на мъртвата (Загадката, разказана от Писаря на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)». Краткое содержание книги:
Годината е 1381. Едно младо момиче очаква с трепет Майския празник — в близкия замък Рейвънскрофт ще има голямо пиршество, на което е поканена и тя заедно с годеника си, писар в замъка. Нито мрачните предзнаменования, нито слуховете за селски бунтове и размирици, нито дори неизясненото убийство на една прислужница могат да помрачат възторженото настроение на Биатрис. Но неприятностите следват една след друга — изчезва синът на мелничаря, кралски служител е намерен мъртъв. Може би старият свещеник има право, като твърди, че в Полунощната кула на Рейвънскрофт са си дали среща силите на злото?
Тогава идва най-страшното — тайнственият убиец нанася нов удар. Биатрис и годеникът й са разделени навеки. Писарят Ралф съзнава, че и неговият живот е в опасност, и че убиецът сигурно го преследва, защото единствено той подозира къде се намира кръстът на Бритнот — скъпоценна реликва от ранно-християнската епоха, която според легендите е скрита някъде край замъка Рейвънскрофт. Но писарят би могъл да разкрие убиеца, само ако на негова страна са любовта и вярата на Биатрис. А Биатрис вече знае, че смъртта не е край, а начало на нов път и нови изпитания за човешката душа…
— Не! — изкрещя Тайлис. — Елеонора!
— Елеонора? Никога не съм чувал за нея. — Биърдсмор вдигна меча си още по-високо.
— Стойте тук! — Тайлис изтича обратно в кухнята.
Те чуха викове и крясъци, после кръчмарят се върна, влачейки млада прислужница с мазна коса за рамото. Беше облечена в тъмнокафява рокля, доста тясна, така че подчертаваше големите й гърди и широките бедра. Един от стрелците подсвирна закачливо. Момичето се обърна и плю в лицето на Тайлис, но кръчмарят я принуди да коленичи пред Биърдсмор. Командирът на гарнизона се наведе и повдигна с пръст брадичката й.
— Ти си хубава мома, Елеонора. Би ли искала да дойдеш в замъка? Под рова има тъмници, пълни с плъхове. По-зли, отколкото можеш да видиш в „Гърнето с мащерка“. — Той се усмихна на кръчмаря. — Разбира се, някои от момчетата тук могат да ти правят компания, но не за дълго. Ще бъдеш съдена от сър Джон Грас. Той ще докаже, че имаш пръст в смъртта на Уинтроп. Най-малкото ще те обесят, а това е бавна смърт — въжето се затяга около врата ти като връв около гърлото на торба, все повече, докато не ти остане дъх.
Лицето на момичето се изопна от страх.
— Или пък — продължи Биърдсмор — ще трябва да отговаряш за държавна измяна. Ако стане така, ще те обесят и ще те разчленят. Не, не, греша. — Той умишлено бавно потърка челото си. — Ти си жена, сигурно ще те изгорят жива.
— Нищо не съм направила — изхленчи Елеонора.
— Но си пила с него, нали? Момичето кимна.
— И си тръгна от кръчмата с него? Отново кимане.
— Какво стана после?
— Той искаше да отида в замъка онази нощ. Затова избягах и се върнах отново тук.
— Вярно ли е това, кръчмарю?
Тайлис отмести мрачно поглед.
— Виждаш ли, Елеонора — каза Биърдсмор, — ето какво става, когато лъжеш, особено когато се отнася до държавна измама. Никой не иска да се забърква. Сега ще арестувам всички, които работят в тази кръчма; всички, които са били тук през онази нощ, включително мастър Тайлис. Ще им задам само един въпрос: дали си се върнала.
Тайлис се посъвзе.
— Разбира се, че се върна.
— И какво направи? — Биърдсмор не изчака отговор, а се изправи и дръпна момичето със себе си. — Елеонора, арестувам те.
Момичето се задърпа, но стрелците я хванаха грубо. Ралф им извика да не я нараняват. Те погледнаха към Биърдсмор, който кимна.
— Мастър Тайлис, аз ще се върна. — Биърдсмор повиши глас. — Надявам се, че никой няма да изчезне оттук. Ако не успея да намеря някого, защото внезапно е решил, че има работа в Челмсфорд или Колчестър, ще знам, че той е заподозреният.
Извлякоха Елеонора вън от кръчмата. Един от стрелците я качи на коня си. Кавалкадата препусна обратно по главната улица. Ралф съжаляваше момичето, но знаеше, че Биърдсмор е прав. Вероятно тя е била примамката, начинът да изкарат Гудман Уинтроп навън в тъмното, за да го убият. Тя трябваше да почувства строгостта на закона.
Не му хареса онова, което видя, докато конете им се движеха в тръс по калдъръма на главната улица. Носеха се слухове, че на други места в Есекс и Кент са били нападани замъци, че кралски служители са били ранявани, дори убивани. Ралф осъзна, че сър Джон Грас беше направил сериозна грешка: хората от Малдън планираха бунт. Можеше да се отгатне по изпълнените с омраза погледи, по това как жените се обръщаха и тряскаха вратите и капаците. Когато излизаха от селото, буца пръст профуча съвсем близо до главата на Ралф.
— Скоро ще си имаме проблеми — каза мрачно Биърдсмор.
Ралф върна коня си, за да предпази Елеонора от похотливите закачки и пощипвания на придружаващите я стрелци. Щом излязоха от Малдън, Биърдсмор дръпна юздите, слезе от коня и смъкна момичето от седлото. Сряза въжетата и я отведе далеч от останалите, давайки знак на Ралф да го последва. Тръгнаха по пътеката и спряха под един чинар.
— Слушай, мистрес — каза меко Биърдсмор, — не бих искал да те видя обесена, както не пожелавам същото и на собствената си сестра.
Прислужницата го погледна намусено.
— Какво искаш? — попита тя, мачкайки мръсната си пола.
— Не това, което мислиш — сухо отвърна Биърдсмор. — Мога да те защитя. Не искам да видя хубавото ти вратле прекършено. Искам да арестувам сръчните момчета, които са убили Гудман Уинтроп. Ще ти кажа какво ще стане всъщност. Ще те отведем в замъка. Сър Джон ще те задържи, докато пристигнат кралските представители. И тогава ще започне веселбата. Те не се интересуват коя си или откъде си. Ще се отнесат с теб като гладен мастиф с парче месо.