Отмъщението на мъртвата (Загадката, разказана от Писаря на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: canterbury tales #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отмъщението на мъртвата (Загадката, разказана от Писаря на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)». Краткое содержание книги:
Годината е 1381. Едно младо момиче очаква с трепет Майския празник — в близкия замък Рейвънскрофт ще има голямо пиршество, на което е поканена и тя заедно с годеника си, писар в замъка. Нито мрачните предзнаменования, нито слуховете за селски бунтове и размирици, нито дори неизясненото убийство на една прислужница могат да помрачат възторженото настроение на Биатрис. Но неприятностите следват една след друга — изчезва синът на мелничаря, кралски служител е намерен мъртъв. Може би старият свещеник има право, като твърди, че в Полунощната кула на Рейвънскрофт са си дали среща силите на злото?
Тогава идва най-страшното — тайнственият убиец нанася нов удар. Биатрис и годеникът й са разделени навеки. Писарят Ралф съзнава, че и неговият живот е в опасност, и че убиецът сигурно го преследва, защото единствено той подозира къде се намира кръстът на Бритнот — скъпоценна реликва от ранно-християнската епоха, която според легендите е скрита някъде край замъка Рейвънскрофт. Но писарят би могъл да разкрие убиеца, само ако на негова страна са любовта и вярата на Биатрис. А Биатрис вече знае, че смъртта не е край, а начало на нов път и нови изпитания за човешката душа…
— Така е — съгласи се сър Джон. — Миналата година на Вси светии една от кухненските прислужници се скара жестоко с нея. Обвини Фийби, че я проследила, когато отишла в конюшнята с един от конярите.
— О, да. — Тиобалд размаха костеливия си пръст. — Спомням си.
— Къде са сега прислужницата и Конярят? — попита Ралф.
— Няма ги — тихичко каза Биърдсмор. — Напуснаха след Богоявление. Взех страната на Фийби, така се запознахме.
Вниманието на Ралф беше привлечено от сенките, които танцуваха на стената. Мракът се беше спуснал бързо и сякаш се сгъстяваше около тях, въпреки факлите и свещите. Убиецът беше в този замък. Той погледна към отец Ейлред и му даде знак с очи да не изказва подозренията си.
— Какво ще правим? — попита лейди Ан. Сър Джон погледна към Адам.
— Ти си нашият главен писар, какво ще ни посъветваш?
Адам прочисти гърлото си.
— Съгласен съм с това, което беше казано. Смъртта на Гудман Уинтроп е работа на бунтовниците. Но нападението над Ралф не е дело на селяните.
— Възможно ли е — попита Мариса — бунтовниците да имат съучастник в замъка?
Всички погледи се насочиха към дребната, обикновено мълчалива млада жена.
— Все пак — продължи Мариса със зачервени от вълнение бузи — Рейвънскрофт защитава устието на Блекуотър и северните подстъпи към Лондон. Ако селяните планират бунт, те ще искат да го завземат.
— А Фийби беше от изключителна важност за отбраната на замъка. — Лейди Ан напразно се опита да прикрие насмешката в гласа си.
— Не се подигравай с Мариса! — разгорещено се намеси Адам. — Възможно е това, което казва, да е вярно.
Атмосферата стана напрегната. Непривикнала на такива остри реакции, лейди Ан погледна съпруга си.
— Може би и двете сте прави — намеси се Ралф, бързайки да запази мира. — Възможно е бунтовниците да имат поддръжници сред гарнизона. Какъв по-добър начин да отслабят защитата ни от безразборни убийства и нападения, които подклаждат подозрения и горчива жлъч?
Всички се задоволиха с това обяснение. В гарнизона на Рейвънскрофт бяха установени спокойни, дружески отношения. Замъкът имаше няколко просторни помещения, които позволяваха на войниците известно уединение, а взаимоотношенията с хората от града обикновено бяха добронамерени. Ралф се боеше, че това скоро ще се промени. Сър Джон му се усмихна с благодарност. Повтори заповедта си Биърдсмор и Ралф да разследват смъртта на Уинтроп и нареди да се удвоят пазачите в кулата на подвижния мост.
— Отсега нататък — заключи той — мостът ще се вдига вечер, а решетката на крепостната врата ще се спуска. Искам светлини по стените на всяко укрепление. Никой няма да влиза от здрач до зори без мое разрешение. А сега — той отмести назад стола си, — мисля, че говорихме достатъчно.
Срещата приключи. Ралф, който все още чувстваше болки и не се беше съвзел напълно, излезе от залата и седна на стъпалата. Адам и Мариса седнаха от двете му страни и той се трогна от топлотата на приятелските им чувства.
— Всъщност мислиш нещо друго, нали, Ралф? — Мариса стисна лявата му ръка и я разтри между своите.
— Толкова ли съм прозрачен? — попита Ралф с усмивка.
— Никога не си бил добър лъжец. — В сините очи на Адам проблясна закачка. — Какво смяташ, че се е случило в действителност?
— Мисля, че Фийби е била убита тук.
— Но как е било изнесено тялото й? — попита Мариса.
— Има странична врата — изтъкна Ралф.
— Но тя е затворена и заключена от години.
— Още може да се отваря и пред нея има малък дървен мост, който минава през крепостния ров. Не забравяйте, тази врата е в задната част на замъка. Сър Джон е доверчив човек. Никога не слага стража по укрепленията, освен ако не се налага.
— Но все пак — каза Мариса, — това значи, че някой е трябвало да пренесе през двора окървавен труп. А пантите на вратата са толкова ръждиви, че сигурно щеше да изскърца.
— Има само един начин да разберем това — каза Ралф и се изправи.
Излязоха от вътрешния двор, минаха покрай кулата и прекосиха малката овощна градина, която се намираше в ъгъла на замъка. По пътя Адам запали една факла. Когато стигнаха до страничната врата, Ралф я погледна и осъзна, че е сгрешил. Тя беше малка и тясна, направена от дебели дъбови дъски, подсилена е метални ленти и стоманени кабари. Двете й дебели резета бяха спуснати, а на три места имаше катинари. От ръждата по ключалките и резетата ставаше ясно, че ще е по-лесно да се пробие дупка в стената, отколкото да се отвори вратата. Адам угаси факлата в една бъчва с вода, хвърли я и подкани Ралф и Мариса да го последват обратно между дърветата.
— Е, какво сега, Ралф? — попита той. — Замъкът има само два изхода — през кулата и през страничната врата. Прегледахме последния. Не е отварян от години.