Отмъщението на мъртвата (Загадката, разказана от Писаря на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: canterbury tales #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отмъщението на мъртвата (Загадката, разказана от Писаря на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)». Краткое содержание книги:
Годината е 1381. Едно младо момиче очаква с трепет Майския празник — в близкия замък Рейвънскрофт ще има голямо пиршество, на което е поканена и тя заедно с годеника си, писар в замъка. Нито мрачните предзнаменования, нито слуховете за селски бунтове и размирици, нито дори неизясненото убийство на една прислужница могат да помрачат възторженото настроение на Биатрис. Но неприятностите следват една след друга — изчезва синът на мелничаря, кралски служител е намерен мъртъв. Може би старият свещеник има право, като твърди, че в Полунощната кула на Рейвънскрофт са си дали среща силите на злото?
Тогава идва най-страшното — тайнственият убиец нанася нов удар. Биатрис и годеникът й са разделени навеки. Писарят Ралф съзнава, че и неговият живот е в опасност, и че убиецът сигурно го преследва, защото единствено той подозира къде се намира кръстът на Бритнот — скъпоценна реликва от ранно-християнската епоха, която според легендите е скрита някъде край замъка Рейвънскрофт. Но писарят би могъл да разкрие убиеца, само ако на негова страна са любовта и вярата на Биатрис. А Биатрис вече знае, че смъртта не е край, а начало на нов път и нови изпитания за човешката душа…
Всички се съгласиха.
— Знаем, че прислужницата Елеонора и любовникът й Фулк са били в гората, когато трупът на Фийби е бил занесен там. Очевидно Фийби трябва да е била убита късно следобед в понеделник тук, в замъка; трупът й е бил увит в платно, овързан и занесен в Дяволската горичка от убиеца й.
— Но това е невъзможно! — извика Биърдсмор. — Бях дежурен при моста. Никой не е минал покрай мен с такъв вързоп: щях да го видя. И двамата проверихме страничната врата. Не е била отваряна с години.
— Сър Джон — каза Ралф, — има ли таен изход от този замък?
Комендантът поклати глава.
— Ако имаше, Ралф, щях да зная. А и как би могло да има? Ровът е дълбок, всеки проход би трябвало да минава под него, така че е напълно невъзможно.
— Защо? — попита Мариса.
— Защото — отвърна провлачено Адам — водата може да се просмуква през всяко изградено от човека съоръжение и да наводни тунела.
Ралф отпи от виното си и взе друго парче марципан от чинията.
— Независимо от всичко, онова, което казах, е вярно. Как е излязъл убиецът с трупа, засега си остава загадка. — Той направи гримаса. — Затова следващият ми въпрос е: какво сме правили всички онзи понеделник следобед?
— Аз си бях в стаята — отвърна бързо Тиобалд. — Не съм излизал, докато не удариха камбаната за вечеря. Проучвах вътрешностите на един плъх. — Чуха се отвратени викове. — Прочетох в един италиански трактат — обясни той, — че изсушени и смлени, вътрешностите на плъха са лекарство за някои кожни болести.
— Някой идва ли при теб? — попита сър Джон. Лекарят поклати глава.
— Никой не би посмял да отиде там — каза язвително лейди Ан. — При онези ужасни миризми и изпарения!
Останалите също разказаха къде са били. Малцина имаха свидетели, с изключение на Адам, който беше описвал складовете в замъка с Мариса.
— Бяхме там цял следобед — заключи той.
— И аз мога да го потвърдя — заяви сър Джон. — Чух гласовете ви. Колкото до мен, вечерях тук и после отидох да спя.
— А пък аз — посочи лейди Ан към чекръка до прозореца — почетох малко и попредох. Ти дойде, отче. Попита ме дали можеш да вземеш свещници за олтара.
Свещеникът зачопли едно петно на расото си.
— Да, аз бях в параклиса и почиствах свещената утвар. — Той разпери ръце отчаяно. — Мастър Ралф, каква е ползата от всичко това?
— Ами ти? — попита Ралф командира на гарнизона.
— Вечерях със сър Джон — отвърна Биърдсмор. — После бях дежурен. Стоях с момчетата на кулата.
Ралф очерта с нокътя на палеца устните си.
— Сър Джон, има нещо, което се губи. Фулк, синът на мелничаря. От онова, което ни каза Елеонора, е ясно, че може да е разпознал човека, който е отнесъл трупа на Фийби в горичката. Трябва да е дошъл в замъка и да е поискал да говори с някого.
— Това може много лесно да се установи. Чакайте тук. — Биърдсмор бързо напусна стаята и затрополи надолу по стълбите.
Сър Джон се възползва от паузата, за да поръча да напълнят отново чашите с вино. После започна да размишлява на глас какво ще правят с новата си затворница.
— Няма съмнение — обяви той, нетърпелив да защити авторитета си, — че кръчмарската прислужница има пръст в смъртта на Гудман Уинтроп. Но какво можем да направим? Да я измъчваме? В Малдън има вече достатъчно недоволни.
— Пазете я — отвърна Ралф. — Изчакайте кралските пълномощници да пристигнат от Лондон. Нека те поемат отговорността.
Сър Джон кимна.
— Адам, когато това свърши, иди в Малдън и кажи на кръчмаря Тайлис, че Елеонора ще бъде пазена добре. И косъм няма да падне от главата й. Само ми се иска да бяхме приключили с това. — Той погледна към Ейлред. — Отче, съжалявам за думите си преди малко. Може би ще се съгласиш да отслужиш литургия в Полунощната кула и да благословиш мястото.
Свещеникът се съгласи.
Ралф изучаваше Тиобалд, който изглеждаше разтревожен. От всички присъстващи той беше най-самотен и потаен. Ралф погледна към Адам и Мариса, които се държаха за ръце. Мариса гледаше с обожание съпруга си. Болка прободе сърцето на Ралф и той се опита да прикрие завистта от близостта им. Чуха стъпки и Биърдсмор влезе обратно в стаята.
— Разпитах стражите. — Той поклати глава. — Толкова много хора влизат и излизат от замъка, сър Джон. Един от стражите смята, че може би е видял Фулк да идва тук рано сутринта във вторник, но трупът на Фийби още не е бил открит. Никой не е бил спрян, нито са търсили някого.
Сър Джон остави чашата си.
— Направихме, каквото можахме.
Ралф беше ядосан и разочарован от липсата на нова информация.
— В замъка има убиец — каза той разгорещено, — който убива безмилостно. Може би е дори в тази стая. — Той се изправи на крака и блъсна стола си назад. — Предупреждавам ви да бъдете много внимателни.