Отмъщението на мъртвата (Загадката, разказана от Писаря на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: canterbury tales #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отмъщението на мъртвата (Загадката, разказана от Писаря на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)». Краткое содержание книги:
Годината е 1381. Едно младо момиче очаква с трепет Майския празник — в близкия замък Рейвънскрофт ще има голямо пиршество, на което е поканена и тя заедно с годеника си, писар в замъка. Нито мрачните предзнаменования, нито слуховете за селски бунтове и размирици, нито дори неизясненото убийство на една прислужница могат да помрачат възторженото настроение на Биатрис. Но неприятностите следват една след друга — изчезва синът на мелничаря, кралски служител е намерен мъртъв. Може би старият свещеник има право, като твърди, че в Полунощната кула на Рейвънскрофт са си дали среща силите на злото?
Тогава идва най-страшното — тайнственият убиец нанася нов удар. Биатрис и годеникът й са разделени навеки. Писарят Ралф съзнава, че и неговият живот е в опасност, и че убиецът сигурно го преследва, защото единствено той подозира къде се намира кръстът на Бритнот — скъпоценна реликва от ранно-християнската епоха, която според легендите е скрита някъде край замъка Рейвънскрофт. Но писарят би могъл да разкрие убиеца, само ако на негова страна са любовта и вярата на Биатрис. А Биатрис вече знае, че смъртта не е край, а начало на нов път и нови изпитания за човешката душа…
Той провери сандъка си, но кесията със сребърни и бронзови монети не беше пипана, нито пък скъпоценните му книги, увити в пергамент и подредени на затворена лавица високо на стената. Ралф си наля чаша вино, за да облекчи болката в тила си.
— Може да се направи само едно заключение — промърмори той. — Който и да е бил тук, не е дошъл да краде, а да търси.
Единственото истински ценно нещо, което притежаваше, беше този смачкан ръкопис, написан със собствения му шифър.
— Мислят, че съм близо до съкровището — прошепна той на разпятието, закрепено на стената.
Внезапно му прилоша, затова отиде да си легне. Замисли се за Майския празник и глупавата си хвалба за съкровището. Той трябваше да бъде на крепостната стена, а не Биатрис. Отец Ейлред беше прав. Биатрис бе ударена, преди да падне; убиецът е мислел, че удря Ралф. В тъмнината той е имал само няколко секунди, за да види сянката, която доближава вратата на кулата. Ами тази сутрин? Ако го бяха убили, трупът му щеше да бъде изтеглен от тресавището и смъртта му щеше да бъде сметната за злополука. Хората щяха да решат, че се е напил от мъка, както си и беше, и се е отклонил от пътеката. Ами Фийби? Била ли е убита, защото е подочула нещо? Но как са изнесли тялото й от замъка? Освен ако не е бил Биърдсмор. Ралф си пое дъх и се стресна. Усещаше парфюма на Биатрис, слаб, но все още доловим. Как беше възможно? Чу почукване на вратата, протегна се към бойния си колан и извади камата.
— Влез — извика после.
Беше отец Ейлред. Ралф се успокои и засрамено прибра оръжието.
Свещеникът размаха ръка.
— Не те обвинявам за това, Ралф. — Когато се приближи, писарят видя, че очите му са тъжни. — В нашия замък има убиец. Той или тя е убил Биатрис и Фийби, а тази сутрин се опита да убие и теб. Бях при стария Вавасур. Той потвърди, че Биатрис може да е била ударена, преди да е паднала.
Ралф стана, заведе стария свещеник към леглото и му направи място да седне.
— Ще пийнеш ли малко вино, отче?
— Провери ли го?
Ралф потисна тръпката си. Старият, добродушен свещеник имаше упорито изражение.
— В името на Бога, Ралф, някой се опита да те убие тази сутрин! Не мислиш ли, че може да повтори?
Ралф помириса виното.
— И да е отровно, вече съм изпил половин чаша, но ще запомня предупреждението ти, отче. — Той седна до свещеника. — Наистина ли вярваш, че някой иска да отнеме живота ми?
— Нещо по-лошо, Ралф. Някой иска да отнеме душите ни.
— Стига, отче. Стари истории за духове и призраци. — Той видя как пламъкът на свещта внезапно се разтанцува, сякаш се беше отворила някаква врата, и подуши въздуха. За няколко кратки секунди отново долови аромата на Биатрис, нежен и топъл. „Умът ми е разстроен! Ралф Мортимър, ти си учил в колежите на Кеймбридж! Между живота и смъртта се простира огромна бездна. Не обръщай внимание на стария свещеник с безумните му обвинения. Пълен е със суеверия.“
Отец Ейлред благослови виното си и отпи глътка.
— Аз съм роден и отраснал на село, Ралф. — Той завъртя чашата в ръцете си. — Пръстите ми са къси, дебели и изцапани с кал. Мога да чета достатъчно добре, за да разбирам Евангелието и да се моля. Вярвам в Исус, Божия Син. Опитвам се да проповядвам Божията любов.
— Ти си добър свещеник. — Ралф стисна рамото на събеседника си.
— Ласкателството е половинчата истина — усмихна се Ейлред. — Чета мислите ти, Ралф Мортимър. Мислиш, че съм малко побъркан, нали? А когато привърша с онова, което искам да ти кажа, може би ще си уверен в това. Огледай се из стаята, Ралф.
Писарят го послуша.
— Какво виждаш?
— Светлина и сенки, мебели, нишата, където е прозорецът, капаците.
— Такъв е нашият свят — каза отец Ейлред. — Изпълнен със светлина и сенки. Но откъде знаеш, Ралф, че тук няма и някой друг? Провери ли внимателно?
— Разбира се.
— Ами другият свят? Светът на сенките? Как да разберем, Ралф, когато нещо друго премине границата, за да предизвика разрушения и да причини големи нещастия?
— Това ли мислиш, че става в Рейвънскрофт?
— Да. Чети Библията. Първият истински грях е бил на Каин, убиеца, който погубил брат си. Убийството е ужасен грях, Ралф. То отваря вратите между нашия свят и адските сили. То е отрицание на любовта. Пряка схватка с Бога. В Рейвънскрофт станаха поне две убийства.
— Поне? — прекъсна го Ралф.
— Да. Можеха да бъдат три. Не знам каква е причината, но нападението над Биатрис беше насочено срещу теб. Сигурен съм. Ралф, ти си добър писар. Преди смъртта на Биатрис изучаваше легендите за кръста на Бритнот. Може би е свързано с това. Колко е часът?
Ралф отиде при часовата свещ, която гореше бавно под медния си похлупак и я погледна отблизо.