Заплаха
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заплаха». Краткое содержание книги:
Двама изследователи се натъкват на зловеща находка във вечните ледове на Аляска;
В Чикаго д-р Джак Степълтън изпраща семейството си на аерогарата… за да не го види никога повече;
В Ню Йорк, в един от най-модерните медицински центрове, внезапно избухват серия смъртоносни епидемии с необясним произход. Спешните мерки не дават резултат.
Над милиони надвисва смъртна ЗАПЛАХА…
— Опитвам се да разбера само едно — рече с въздишка той и преплете пръстите си на борец. — Нима не ти мина през ума, че преди да говориш с Главния комисар по здравеопазването, би трябвало да уведомиш мен?
— Чет Макгавърн ми зададе същия въпрос — отвърна Джак. — Но аз исках да бия тревога, при това веднага. Вероятно знаете поговорката, че грам превенция се равнява на килограм лекарства, нали? Още повече, че в случая става въпрос за евентуална епидемия…
В кабинета се възцари тишина. Обмислил отговора на младия патолог, Бингъм с нежелание призна, че в него има известна логика.
— Вторият въпрос, който бих желал да обсъдя с теб, е посещението ти в „Манхатън Дженерал“ — избоботи той. — Честно ще призная, че останах изненадан от него. При постъпването си тук ти без съмнение си бил запознат с правилника и знаеш, че от вас се иска единствено прецизна патолого-анатомическа дейност, но ТУК, в тази сграда! Помниш това, нали?
— Разбира се — кимна Джак. — Но появата на чума е необичайно явление, което изисква и необичайни ответни реакции. Освен това ме глождеше любопитството…
— Глождело го любопитството! — прогърмя Бингъм, изгубил контрол върху нервите си. — От години не съм чувал по-глупаво оправдание за толкова тежко нарушение на вътрешния ред в този институт!
— Има и още нещо — призна си с въздишка Джак. — „Манхатън Дженерал“ е част от веригата болнични заведения на „АмериКеър“. Именно по тази причина ми се прииска да ида на място и да ги попритисна… Просто не си падам по корпорации от сорта на „АмериКеър“…
— Какво имаш против тях, за Бога? — учудено го изгледа Бингъм.
— Лично отношение — отвърна Джак.
— Би ли ми го разяснил?
— Предпочитам да не навлизаме в тази тема — въздъхна Джак. — Това е една дълга история…
— Твоя воля! — ядосано го изгледа директорът. — Но аз нямам намерение да толерирам подобно поведение! Какво значи да се появиш в определена болница, да размахаш значката си на медицински следовател и да търсиш някаква шантава лична вендета? Нима не знаеш, че на това му се вика злоупотреба със служебно положение?
— Аз не виждам нещата в тази светлина — поклати глава Джак. — Мисля, че в рамките на нашите правомощия влиза всичко, което поставя под заплаха здравеопазването като цяло. А опасността от чумна епидемия положително попада в тази категория…
— Така е — кимна Бингъм. — Но ти бързаш да биеш тревога направо пред Главния комисар по здравеопазването. Тя от своя страна е алармирала Градския съвет по здравеопазването, който веднага е изпратил в болницата главния епидемиолог. Каква е била твоята работа там? Защо си им създал неприятности?
— Какви неприятности по-точно? — пожела да се осведоми Джак.
— Вдигнал си кръвното не само на болничния администратор, но и на главния епидемиолог! — изрева Бингъм. — При това до такава степен, че и двамата са подали официални оплаквания! Президентът на болницата се е оплакал на кмета, а главният епидемиолог — на Главния комисар по здравеопазването! А споменатите държавни служители, които за твое сведение ми се падат началници, побързаха да изразят дълбокото си недоволство пред мен!
— Исках да бъда полезен, нищо повече — отвърна с престорена невинност Джак.
— Направи ми услуга и не искай подобни неща! — отсече Бингъм. — Настоявам да си седиш на задника и да се занимаваш с това, за което ти плащат. От Калвин научих, че имаш цял куп патологични заключения на главата си!
— Това ли е всичко? — попита Джак, след като изчака няколко секунди в мълчание.
— Засега — кимна Бингъм.
Младият патолог стана и тръгна към вратата.
— О, и още нещо — обади се зад гърба му директорът. — Не забравяй, че все още си на изпитателен срок…
— Ще се опитам да го запомня — кимна Джак, затвори вратата зад гърба си и прекоси канцеларията на госпожа Санфорд.
Спря пред вратата на заместник-директора, която беше открехната. Самият Калвин беше вътре, наведен над малък микроскоп.
— Извинете — подвикна той. — Разбрах, че сте ме търсил…
Калвин се изправи, хвърли му един изпълнен с неприязън поглед и изръмжа:
— Беше ли при директора?
— Оттам идвам — кимна Джак. — Трябва да призная, че се чувствам поласкан от вниманието на началниците…
— Я не се прави на умник! — троснато рече Калвин. — Какво ти каза доктор Бингъм?
Джак му предаде разговора си с директора като не пропусна и последната му забележка за изпитателния срок.
— Точно и ясно! — кимна с одобрение Калвин. — Към това бих добавил, че ако не си вземеш бележка, скоро ще се наложи да си търсиш нова работа!