Заплаха
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заплаха». Краткое содержание книги:
Двама изследователи се натъкват на зловеща находка във вечните ледове на Аляска;
В Чикаго д-р Джак Степълтън изпраща семейството си на аерогарата… за да не го види никога повече;
В Ню Йорк, в един от най-модерните медицински центрове, внезапно избухват серия смъртоносни епидемии с необясним произход. Спешните мерки не дават резултат.
Над милиони надвисва смъртна ЗАПЛАХА…
— Но това е самоубийство! — възкликна Колийн. — Изгубим ли поръчката на „Нешънъл Хелт“, ние не можем да направим никаква реорганизация и неговите екипи ще струват точно толкова, колкото и нашите: една кръгла нула!
— Пука му за екипите! — процеди Терез. — Той иска да лапне президентския пост и нищо друго не го интересува!
— Призлява ми от тези бюрократични битки! — оплака се Колийн. — Ти сигурна ли си, че искаш президентския пост?
Терез се закова на място и погледна колежката си така, сякаш току-що е изрекла тежко богохулство.
— Не мога да повярвам на ушите си! — промърмори тя.
— Но нали вечно се оплакваш, че от всичките тези административни задължения не ти остава време за творчество? — учудено я изгледа Колийн.
— Ако Баркър стане президент, цялата фирма отива на кино! — отвърна Терез. — Ще почнем да се кланяме на клиентите, ще забравим какво е това творчество и качествена работа. Освен това, аз наистина искам да стана президент. Това е главната ми цел от пет години насам. Ако пропусна шанса сега, той едва ли ще се появи втори път…
— Не зная защо не се доволна от това, което си постигнала — въздъхна Колийн. — На тридесет и една вече си директор по творческите въпроси на една от най-солидните рекламни агенции в страната. Би трябвало да си доволна, че имаш възможност да правиш това, в което най-много те бива — наистина качествени реклами!
— О, я стига — престорено се намръщи Терез. — Нали знаеш, че хората в този бизнес никога не са доволни от това, което правят… Ако стана президент, вероятно ще започна да гледам към стола на ГИД!
— Аз пък мисля, че трябва да намалиш темпото — възрази Колийн. — В противен случай рискуваш на тридесет и пет да се превърнеш в развалина!
— Ще намаля темпото само ако стана президент!
— Уф! — въздъхна Колийн.
Влязоха в студиото и се насочиха към малкото затворено помещение, което наричаха „арената“. Тук репетираха рекламните реплики, а името беше заимствано от историята на Римската империя — по-специално от онези арени, в които християните са били хвърляни на лъвовете. В агенция „Уилоу и Хийт“ християните бяха именно младшите творчески работници.
— Филмче ли ще гледаме? — попита Терез, забелязала прожекционния екран, спуснат върху черните дъски в дъното на помещението. Не беше се надявала на филмов материал, очакваше само предварителни скици.
— Събрахме една рипоматика — отвърна Колийн. „Рипоматика“ наричаха съшити набързо кадри от предишни реклами, които се използваха за формирането на предварителни идеи.
Самочувствието на Терез се повиши. Не беше очаквала никакви видеоматериали.
— Предупреждавам те, че всичко е на предварителен етап — рече Колийн.
— Можеш да си спестиш предупрежденията — отвърна Терез. — Пускай видеото…
Колийн направи знак на една от сътрудничките си. Осветлението видимо намаля, видеомагнетофонът се включи. Материалът имаше продължителност сто секунди, на екрана се появи сладко 4-годишно момиченце със счупена кукла в ръце. Терез моментално го позна — беше част от миналогодишната реклама на една голяма компания за производство на детски играчки, която пожъна голям успех. По един наистина гениален начин Колийн беше успяла да я превърне в нещо съвсем друго — всичко на екрана изглеждаше така, сякаш детето носи счупената си кукла в една от новите болници, изградени от „Нешънъл Хелт“. А текстът беше направо безупречен: НИЕ ЛЕКУВАМЕ ВСИЧКИ И ПО ВСЯКО ВРЕМЕ…
Видеоматериалът свърши, осветлението светна. В стаята се възцари тишина, нарушена няколко секунди по-късно от Колийн.
— Не ти харесва, нали? — попита тя.
— Напротив, много е остроумен — отвърна Терез.
— Идеята е куклата да се превърне в символ на различните болести и наранявания, чието лечение рекламираме в поредица от други материали — зае се с обясненията Колийн. — Разбира се, ще сложим няколко изречения и в устата на детето. То трябва да възхвалява предимствата на „Нешънъл Хелт“. А в печатните материали ще наблегнем на снимките, от които ясно да се разбира за какво става въпрос…
— Проблемът е там, че материала е прекалено остроумен — въздъхна Терез. — На мен ми харесва, но Хелън и Робърт ще го тривиализират до такава степен, че клиентът със сигурност ще го отхвърли…
— На този етап това е най-доброто, с което разполагаме — каза Колийн. — От теб очакваме както общите насоки, така и специфичните творчески изисквания. В противен случай рискуваме да се лутаме още дълго време в джунглата на общите идеи. Което, естествено, няма да ни отведе доникъде…
— Трябва да измислим нещо, което прави „Нешънъл Хелт“ различна от „АмериКеър“, макар и двете да са напълно еднакви — рече Терез. — Ей това може да ни спаси задниците.