Заплаха
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заплаха». Краткое содержание книги:
Двама изследователи се натъкват на зловеща находка във вечните ледове на Аляска;
В Чикаго д-р Джак Степълтън изпраща семейството си на аерогарата… за да не го види никога повече;
В Ню Йорк, в един от най-модерните медицински центрове, внезапно избухват серия смъртоносни епидемии с необясним произход. Спешните мерки не дават резултат.
Над милиони надвисва смъртна ЗАПЛАХА…
— Защо?
— Преди всичко защото рекламата има една единствена цел — да увеличи печалбата посредством привличането на нови и нови клиенти. В областта, за която говорим, рекламата не е нищо повече от неверни преувеличения, полуистини и изкуствено създавани проблеми за потребителя, които нямат нищо общо с качеството на здравеопазването. И на второ място, рекламата струва тонове пари, които се осчетоводяват като административни разходи. Това на практика е истинското престъпление, тъй като отнема средствата за лечение на болните…
— Свършихте ли? — хладно попита Терез.
— Ако се замисля, положително ще открия и още доводи — сви рамене Джак.
— Аз пък не съм съгласна с вас! — отсече с не по-малко жар Терез. — Според мен рекламата е тази, която подчертава разликите и създава конкурентната среда. В крайна сметка от това печели потребителя.
— Измислици! — тръсна глава Джак. — Чисти измислици!
— Таймаут, приятели! — обяви Чет и за втори път застана между двамата. — Пак излизате от контрол. Хайде да сменим темата и да говорим за нещо неутрално… Например за секса, или за религията…
Колийн се засмя и закачливо го тупна по рамото.
— Сериозно ви говоря — държеше на своето ухиленият Чет. — Дайте да си говорим за религията. Напоследък тази тема рядко се засяга из кръчмите. Нека споделим кой с каква религия е бил закърмен. Аз ще започна пръв…
В продължение на около половин час действително говориха на религиозни теми. Джак и Терез забравиха за емоционалните си изблици и в един момент се уловиха, че се превиват от смях на безкрайните вицове, които сипеше Чет.
После Джак погледна часовника си и със смайване установи, че е единадесет и четвърт. Не можеше да допусне, че е станало толкова късно.
— Съжалявам, но трябва да тръгвам — прекъсна разговора той. — Чака ме доста продължително пътешествие с велосипед.
— С велосипед ли? — учуди се Терез. — Искате да кажете, че се придвижвате с колело в този град?
— Той е обладан от неосъзнат стремеж към отвъдното — поясни Чет.
— Къде живеете?
— Горен Уест Сайд — отвърна Джак.
— Попитай го колко „горен“ — подхвърли Чет.
— Къде по-точно? — настоя младата жена.
— На Сто и шеста улица, номер 106, за да бъда прецизен — усмихна се Джак.
— Но това е Харлем! — възкликна Колийн.
— Нали ви казах, че има стремеж към отвъдното — вметна Чет.
— Не ми казвайте, че ще прекосите с колелото си целия парк, в този час! — изгледа го с ужас Терез.
— Карам доста бързо — сви рамене Джак.
— Според мен си търсите белята! — отсече младата жена, наведе се и вдигна куфарчето, което беше оставила в краката си. — Аз нямам колело, но имам важна среща с леглото!
— Момент, приятели! — спря ги Чет, преметна ръка през рамото на Колийн и с престорена важност добави: — Мисля, че ние с Колийн също имаме думата…
— Точно така! — игриво се усмихна Колийн.
— Чуйте я — продължи все така авторитетно Чет. — Вие двамата няма да си тръгнете, преди да се уговорим за една хубава обща вечеря, най-добре още утре…
Колийн поклати глава и се освободи от ръката му.
— Страхувам се, че сме заети — рече тя. — Чакат ни такива срокове, че няма начин да не работим до среднощ!
— Къде предлагате да се състои въпросната вечеря? — попита Терез, а Колийн зяпна от изненада.
— Предлагам „Илейнс“, която се намира тук, на съседния ъгъл — светкавично реагира Чет. — Някъде към осем… Имаме всички шансове да видим там и някоя известна личност…
— Не мисля, че… — започна Джак, но Чет побърза да го прекъсне.
— Никакви измъквания! — отсече той. — Утре вечеряш с нас, а боулинга с калугерките ще оставиш за друг ден!
Джак беше твърде уморен, за да спори и само сви рамене.
— Значи решено? — изгледа ги последователно Чет. Останалите кимнаха с глави.
Жените спряха едно такси, което минаваше покрай бара. Предложиха да вземат и Чет, но той каза, че живее съвсем наблизо.
— Сигурен ли сте, че не искате да оставите колелото за през нощта? — попита Терез. Въпросът й беше насочен към Джак, който се бореше с веригите и катинарите на планинския си велосипед.
— В никакъв случай — отвърна Джак, яхна колелото и кимна с глава за сбогом. После здраво натисна педалите.
Терез даде на шофьора първия от адресите, таксито направи ляв завой по Второ авеню и се насочи на юг. Колийн помаха на Чет през задното стъкло и се извърна към шефката си.
— Доста съм изненадана — промълви тя. — Най-малко днес съм си представяла, че ще се запозная с двама свестни мъже, при това в бар…