Заплаха

Опря превозното си средство на стената в близост до купчината ковчези за остров Харт, заключи го и се понесе към асансьорите. Махна с ръка на Сал Д’Амброзио, който беше седнал в малката канцелария.

— Чет, как си, момчето ми? — попита той след като отвори вратата на малкия офис на петия етаж.

Чет остави писалката и вдигна глава.

— Какво правиш? Целият град се изреди да те търси!

— Забавлявам се — отвърна Джак, съблече коженото яке и го окачи на облегалката на стола. Очите му пробягаха по купчините папки на бюрото, после се спряха върху кошчето за новопристигнали материали, плътно запълнено с лабораторни анализи и патологически заключения.

— На твое място не бих се чувствал толкова самодоволен — подхвърли Чет. — Един от посетителите тук беше самият Бингъм. Каза да ти предам да се отбиеш в кабинета му в момента, в който се появиш!

— Прекрасно — въздъхна с престорено удовлетворение Джак. — Бях започнал да се опасявам, че тоя тип ме е забравил…

— „Тоя тип“ никак не изглеждаше щастлив — предупредително го изгледа колегата му. — Калвин също се отби и изрази желание да те види. Стори ми се, че от ушите му излиташе дим…

— Без съмнение е искал да си плати десетте долара, които изгуби на бас — ухили се Джак, стана и потупа Чет по рамото: — Не се безпокой за мен, аз имам силен инстинкт за оцеляване…

— Не можеш да ме заблудиш — отвърна с въздишка Чет.

Джак взе асансьора за долните етажи и се запита какво го очаква при Бингъм. Откакто беше постъпил на работа в Патологическия център почти не беше контактувал с директора. Всичките ежедневни проблеми решаваше Калвин.

— Влезте направо — промърмори госпожа Санфорд без да отмества очи от клавиатурата пред себе си. А Джак се запита как е разбрала, че в канцеларията се е появил именно той.

— Затвори вратата! — хладно нареди доктор Харолд Бингъм.

Джак се подчини. Кабинетът на директора беше просторен, с масивно писалище и старомодни венециански капаци на прозорците. В дъното имаше широка лабораторна маса с микроскоп, поставена пред висока библиотека с остъклени рафтове.

— Седни — каза Бингъм.

Джак се подчини.

— Не съм сигурен, че те разбирам — започна с тих, но заплашителен глас директорът. — Днес си обявил една гениална диагноза, след което по най-глупав начин решаваш да запознаеш със случая преките ми началници. Това означава, че или си напълно аполитичен тип, или в душата ти се крие неосъзнат стремеж към самоунищожение…

— Може би някаква комбинация между двете — отвърна Джак.

— Освен това си и нагъл — хладно отбеляза Бингъм.

— Част от неосъзнатия стремеж към самоунищожение — леко се усмихна Джак. — Другата му част е честността…

Бингъм поклати глава. Човекът насреща му очевидно се опитваше да го извади от равновесие.