Портата на Птолемей
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портата на Птолемей». Краткое содержание книги:
При все че никой от инцидентите не беше толкова драматичен колкото нападенията, извършени навремето от предателя Дювал или дори от тези на изчезващата Съпротива, те оставаха дълго в съзнанието на обществеността. Въпреки неимоверните усилия на господин Мандрейк от Министерството на информацията, тези случки постоянно се обсъждаха по пазарите, на работните места, в кръчми и кафенета, докато чрез странната алхимия на клюките и слуховете се превърнаха в една голяма история и станаха симптоми на общ протест срещу магьосническото управление.
Но това беше беззъб протест и Кити, която в миналото беше опитала активен бунт, не си правеше илюзии как щеше да завърши. Всяка вечер, докато работеше в странноприемница „Жабата“, тя чуваше предложения за стачки и демонстрации, но нито едно предложение как да предотвратят намесата на демоните, които магьосниците използваха. Да, няколко души като нея имаха устойчивост, но само това не беше достатъчно. Необходими бяха и съюзници.
Автобусът я остави на една спокойна, сенчеста улица южно от улица Оксфорд. Нарамила чантата си, тя извървя пътя до Лондонската библиотека на две пресечки от спирката.
Пазачът я беше виждал често, както сама, така и в компанията на господин Бътън. Въпреки това той пренебрегна поздрава й, протегна ръка за пропуска и го огледа кисело от мястото си на високия стол зад бюрото. Без да коментира, той й посочи да продължи нататък. Кити се усмихна сладко и закрачи към фоайето на библиотеката.
Тя заемаше пет прилични на лабиринт етажа, които се простираха на площ колкото три градски къщи в ъгъла на един тих площад. Въпреки че беше забранена за обикновени хора, в нея не се съхраняваха основно магически текстове, а творби, които властите считаха за подривни и опасни в грешните ръце. В това число попадаха книги по история, математика, астрономия и други западнали науки, както и литература, която беше забранена от времето на Гладстон. Много малко от видните магьосници имаха времето и желанието да я посещават, но господин Бътън, от чието внимание не убягваха почти никакви исторически текстове, често пращаше Кити да се рови там.
Както винаги библиотеката беше почти пуста. Поглеждайки нишите встрани от мраморното стълбище Кити видя един или двама възрастни джентълмени, които седяха прегърбени край прозорците под оранжево-розовата следобедна светлина. Единият държеше отпуснато в ръце вестник. Другият определено спеше. На една отдалечена пътека млада жена метеше пода; шшт, шшт, шшт движеше се метлата и през рафтовете върху двете пътеки отстрани се процеждаха бледи облаци прах.
Кити имаше списък със заглавия, които да заеме от името на господин Бътън, но тя си имаше и собствен дневен ред. След две години редовни посещения тя вече се ориентираше добре. Не след дълго се озова в един уединен коридор на втория етаж, застанала пред секция Демонология.
Нечо, Рекит… Тя нямаше познания по древните езици: тези имена биха могли да принадлежат на почти всяка култура. Вавилонски? Асирийски? По предчувствие пробва с египетски. Направи справка в няколко общи списъка на демони, всичките подвързани в напукана черна кожа, с пожълтели страници, покрити със сбити, бледи ръкописни колони. Измина половин час, но не откри нищо. Кратка справка я отведе към отдалечена ниша до един прозорец, където приканващо я очакваше място за сядане с пурпурни възглавнички. Издърпа няколко специализирани египетски алманаха и започна да търси.
Почти веднага намери нещо в един обемист речник.
Рекит — в превод: калугерица. Тази птица символизира робството на египтяните. Често се среща в рисунките в гробниците и в йероглифите на магьосническите папируси. Демоните с това прозвище се срещат в старите, новите и късни периоди.
Демони в множествено число… Това беше объркващо. Но беше уцелила епохата, това бе сигурно. Бартимеус бе работил в Египет. Поне през част от това време е бил известен като Рекит… В съзнанието си Кити видя джина така, както го помнеше: мургав, слаб, носещ простичка превръзка около кръста. От това, което знаеше за външния вид на египтяните, Кити чувстваше, че може би е попаднала на нещо.