Портата на Птолемей
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портата на Птолемей». Краткое содержание книги:
Тя стоя там още час, прелиствайки доволно прашните страници. Някои книги бяха безполезни, написани на чужди езици или с толкова непонятни фрази, че изреченията сякаш се увиваха едно около друго пред очите й. Останалите бяха тежки и трудни. Те представляваха списъци на фараони, на градски служители, на воините-свещеници на Ра. Показваха таблици с известните призовавания, с оцелели записки на тъмни демони, изпратени по земни задачи. Беше обезкуражаващо търсене и главата на Кити клюмваше неведнъж. Няколко пъти я стреснаха далечни полицейски сирени, викове и скандирания на близката улица, а веднъж и един възрастен магьосник, който шумно си издуха носа, докато се влачеше по коридора.
Есенното слънце падаше все по-ниско в прозореца на библиотеката. Златната светлина на лъчите топлеше стола. Тя погледна часовника си. Четири и петнайсет! Не след дълго библиотеката затваряше, а тя дори не бе намерила книгите на господин Бътън. А след три часа трябваше и да е на работа. Предстоеше важна нощ, а Джордж Фокс от странноприемница „Жабата“ беше педант на тема точност. Тя издърпа изморено още едно томче от другия край на масата и го отвори. Само още пет минути, след това…
Кити примигна. Ето го. Списък от осем страници на избрани демони, подредени по азбучен ред. И така… Кити го прегледа бързо. Пеймоз, Пайри, Пенренутет, Рамоз… Ето, Рекит. Има трима с това име.
Рекит (I): Африт. Роб на Снеферу (4-та династия) и други. С легендарно злобен нрав. Убит при Хартум.
Рекит (II): Женски джин. Прякор Кишог. Пазител на Некропола на Тива43 (18-а династия). Патологични наклонности.
Рекит (III): Джин. Наричан също и Нечо. Енергичен, но неблагонадежден. Роб на Птолемей от Александрия. (В разцвета на силите си около 120 г. пр.Хр.).
Беше третият, трябваше да е той… Описанието беше много кратко, но Кити почувства пристъп на вълнение.
Нов господар, следователно нова възможност. Птолемей… името бе доста познато. Беше сигурна, че е чувала господин Бътън да го споменава; дори бе сигурна, че той притежава книги с неговото име в заглавието… Птолемей. Напрегна мозъка си — е, щеше да е достатъчно лесно да научи повече за него следващия път.
С трескава бързина Кити записа откритията в тефтера си, постави обратно ластика около него и го бутна в чантичката си. Събра набързо книгите на купчина и ги качи обратно на рафтовете. Докато го правеше, във фоайето прозвуча далечен звънец. Библиотеката затваряше! А тя все още не беше взела книгите на господаря си!
Трябваше да се раздвижи по-бързо. Но сега Кити тичаше надолу по коридора с ясното чувство на триумф. По-добре внимавай, Бартимеус, мислеше си тя докато тичаше. По-добре внимавай… Приближавам се към теб.
8
Следобедната среща на Съвета беше още по-незадоволителна, отколкото Джон Мандрейк се бе опасявал. Състоя се в Залата на статуите в Уестминстър — правоъгълна стая, изградена от розово-сив камък, с високи средновековни сводове и под, покрит с плочи, плътно застлани с персийски килими. В дузина ниши по стените бяха разположени статуите в реален размер на великите магьосници от миналото. Там, в ъгъла, строг и неприветлив, стоеше Гладстон. Срещу него, в крещящ редингот, беше смъртоносният му съперник Дизраели. Имаше статуи и на всички следващи министър-председатели, както и на други аристократи. Все още не всички ниши бяха запълнени, но господин Девъро, настоящият премиер, бе наредил в тях да се поставят пищни аранжировки от цветя. Предполагаше се, че незаетите места му напомняха за собствената му тленност.
По тавана се носеха кълба от дяволски светлини, които открояваха голямата кръгла маса от английски дъб в центъра на стаята, полирана до съвършенство от работливи дяволчета. Около нея седяха членовете на Съвета — най-видните хора в Империята — и си играеха с химикалките си и бутилките с минерална вода.
Господин Девъро бе избрал кръгла маса по дипломатични причини. Технически никой не беше по-висш от останалите — една възхитителна политика, която бе подронена от настояването му да използва гигантски златен стол, богато украсен с тлъсти херувимчета. Господин Мортенсен, министърът на войната, бе последвал примера му с впечатляващ стол от полирана секвоя. За да не остане по-назад, господин Колинс от Хоум Офис, бе отвърнал с величествен трон, инкрустиран със смарагди и украсен с ароматизирани пискюли. И така нататък. Само Джон Мандрейк и някогашната му господарка Джесика Уитуел бяха устояли на изкушението да променят по някакъв начин столовете си.
43
Град на източния бряг на р. Нил. Столица на Древен Египет. — Бел.прев.