Чародейката

– За разбиване, ще се разбием. А дали ще умрем? Може би. Зависи дали

изчисленията ми са били верни.

Скатах се оттласна от седалката си и отиде със залитане до един напукан

илюминатор.

Носеха се право към една гора. Скатах поклати глава. Това не беше възможно.

Бяха се издигнали прекалено високо и не бяха падали чак толкова дълго – как

можеше да има дървета толкова близо?

Не дървета, осъзна тя изведнъж. Дърво – само едно. Падаха към короната на

едно-единствено дърво.

Скатах се хвърли през кабината, блъскайки се в стените, за да надникне през

друг, а после и през трети илюминатор. Дървото беше великанско. Огромно и

усукано, то се издигаше пред тях като гигантска зелена стена. Тя изви глава, за да

погледне нагоре и надолу. Дънерът изчезваше в горите далеч под тях, а върхът на

дървото пробиваше облаците, протягайки се високо в небето. Тя виждаше само

малка част от него, но тази част беше грамадна.

– Игдразил – прошепна Скатах.

– Единственото дърво – потвърди Прометей.

– Първият Игдразил на Дану Талис – изрече с благоговение Скатах.

– Пръв ли? Той е единствен по рода си.

Скатах отвори уста да отговори, но после я затвори, без да каже нищо. Беше

виждала Игдразил и преди. Но дървото, което бе видяла в Сенкоцарството край

Мил Вали – макар да бе огромно, – изглеждаше жалко в сравнение с това. А и без

това Дий го беше унищожил.

– Трябва да седнеш – нареди Прометей. – Веднага!

Сянката се тръшна обратно в креслото си и се вкопчи в подлакътниците. Всички

виждаха как дървото се приближава. Светлината, проникваща през илюминаторите

на рукма виманата, бе станала тъмнозелена и изглеждаше сякаш корабът пада в

гора, макар че всъщност те се насочваха странично под ъгъл към Игдразил.

– Дръжте се! – извика Прометей, когато клоните задращиха и застъргаха по

корпуса на кораба.

А после се блъснаха в масивния дънер на Световното дърво.

Виманата се разцепи надве.

Голяма пукнатина пробяга през кораба и предната половина с Прометей и Скатах

се килна напред, засядайки в мрежа от дебели лиани и гигантски клони. Върху тях

се посипаха листа. Задната половина на кораба, където бяха Жана, Сен Жермен,

Уил и Паламед, бе уловена от група клони, които се огънаха под тежестта £, а

после се счупиха, оставяйки я да падне върху гигантски, широк колкото улица клон

няколко метра по-надолу. Корабът се заклатушка там за миг; после клонът се

наклони с пукот. След миг изпращя пак и във въздуха полетяха трески. Под него

нямаше нищо друго, освен безкрайно падане до облаците далеч долу.

Скатах изпълзя от предната половина на виманата, сграбчи една лиана и бързо

направи от нея дълго въже. Върза единия му край около клона, на който лежеше, и

го спусна в кораба долу.

Прометей свали със зъби металните си ръкавици, уви втора лиана около кръста

си и я спусна в задната половина на кораба, почти право в ръцете на Сарацинския