Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— И на Сония — отвърна тя. — Лорд Ротан я покани за последно преди отпътуването й и вече беше твърде късно да предупредим Джона.
— Какво мирише толкова вкусно? — разнесе се друг глас.
Лилия грейна, когато Аний влезе в стаята.
— Вечерята. Донесох и една маслена лампа и малко свещи.
— Оох! — Аний придърпа кутията към себе си и грабна коматче хляб. Гол също бе успял да се събуди и да стане, без да охка, и сега също се навеждаше над храната.
— Прислужниците няма ли да забележат, че си изяла храната за двама души? — попита Сери, който също посегна към вечерята.
Лилия сви рамене.
— Джона винаги се опитва да ме накара да ям повече, а и е свикнала Аний да се отбива и да изяжда всичко, което забелязва около себе си.
— Хей! — възрази Аний.
Лилия се изкиска.
— Тя няма нищо против.
— Ами ти? — попита Гол и я погледна, сочейки храната.
— Ям повече на обяд — отвърна момичето. — И си пъхам малко хляб и плодове в чантата за по-късно.
— Ротан кани Сония на вечеря за последно. Колко точно „последно“?
Лицето на Лилия стана сериозно.
— Тя ще отпътува утре вечерта. Вече е съобщено официално. Отива, защото лорд Лоркин се е върнал в Арвис и сачаканският крал го е хвърлил в затвора, след като той отказал да предаде Изменниците.
Сери усети как стомахът му се свива. Да разбереш, че детето ти е в затвора… „Но поне е жив и вече не е затворен в тайния град на бунтовниците. С една крачка е по-близо до дома. След последните мирни години и всичките ползи от търговските ни начинания, сачаканците едва ли ще застрашат всичко, като убият магьосник от Гилдията“.
Трябваше да признае обаче, че не познаваше Сачака толкова добре, че да е сигурен в това.
— Радвам се, че не й казахме, че сме тук — рече той. — Оставаше и за това да започне да се тревожи.
Аний кимна.
— И на Лилия сега ще й бъде по-лесно да ни помага, когато няма да се налага да се крие от Сония.
— Но само тя може да ни защити, ако Гилдията разбере, че сме тук — каза Гол, поклащайки глава.
— Ами Калън? — попита Аний, поглеждайки към Лилия.
Момичето сви рамене.
— Не ми се иска да разчитам на него.
— В такъв случай трябва да внимаваме да не ни открият — каза Сери. — Ти разговаря ли с Калън? Има ли някакви новини за нас?
— Разговарях и няма — отвърна Лилия. Тя въздъхна. — Като че ли не е склонен да ми се доверява.
— Просто трябва да го спечелиш — каза й Аний.
Докато Гол сърбаше останалия в кутията сос, Сери избърса ръцете си в кърпата, в която бе увита храната.
— Междувременно — каза той на Лилия, — трябва да погледнеш Гол. Ако раната заздравява добре, трябва да дойдеш с мен до входа към гилдийските тунели. Никой от нас няма да е наистина в безопасност, докато не намерим начин да го блокираме така, че никой да не може да минава през него. Ако това означава да срутим покрива, то значи трябва да го направим. — Той се обърна към Аний. — След това искам да ми покажеш маршрутите за бягство. Може би те ще ни отведат по-близо до местата, където прислужниците изхвърлят нещата, от които магьосниците нямат нужда.
Двете момичета се ухилиха.
— Малко разследване ще бъде забавно — каза Лилия.
— Ти нямаш ли уроци за учене? — попита Сери.
Лицето й се намръщи.
— Винаги имам уроци. — Тя въздъхна, после погледна укорително Аний. — Цялото забавление е само за теб.
Аний поклати глава.
— Това ще го кажеш чак когато се сдобия с меко легло и редовна гореща баня.
Очите на Лилия се разшириха в подигравателно извинение.
— Всъщност като спомена за баня и телесна миризма…
Макар да го очакваше, тя едва успя да избегне удара на Аний по рамото й. Кискайки се, Лилия отскочи от нея и отиде при Гол.
Глава 6
Разрешение
Двамата мъже на средна възраст все още бяха в килията си, когато Лоркин се завърна от втория си ден на разпити, но двойката която също бе затворена, я нямаше. Отново му бяха оставили вода, но не и храна. Гладът му пречеше да спи, докато най-накрая не се предаде и не го успокои с магия.
Нямаше представа от времето. Помещението нямаше прозорци, през които да навлиза светлина. Лоркин трябваше да разчита само на рутината на разпитите и на смяната на пазачите, за да брои дните. Когато се събуди, той забеляза, че пазачът е все още на мястото си и го гледа нащрек, но безизразно. Облегнат на стената, Лоркин се развличаше с умствени игри и спомени.