Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Той се съмняваше, че това би имало някакво значение. Все пак крал Амакира бе разгневен на Киралия и Гилдията, а не на Елийн. Напълно естествено бе да се отнася както винаги с уважение към Тайенд.
— Аха, вино — каза Тайенд, когато робът влезе бързо с бутилка и чаши. Той седна до Денил и зачака, докато робът им сервираше, а след като си тръгна, елийнецът се наведе към магьосника. — Мерия ми каза тази сутрин, след като ти тръгна, че е обсъдила ситуацията със своите приятелки. Те смятат да възбудят възражения срещу опасното задържане на чуждестранен магьосник — промърмори той.
Денил се почувства малко по-добре.
— А… другите контакти?
— Ще пуснат съобщение. Очевидно са запознати с опасното положение на Лоркин, но не са казали дали могат да направят нещо по въпроса.
— Не ми се иска да мисля какво биха могли да направят. — Денил потрепери и си сипа още вино. — Може да убият Лоркин, за да му попречат да говори.
— Няма да го направят — увери го Тайенд. — Сигурно са го предвидили. Нямаше да го изпратят тук, ако това щеше да им навреди.
— Може би имат хора тук, които да го убият, ако това се случи. Може би дори вече е мъртъв.
Тайенд поклати глава.
— Кралят ме увери, че за Лоркин се грижат добре.
— Може и да лъже.
— Да. — Тайенд въздъхна. — Можем само да се надяваме, че не е така. — Елийнецът сбръчи вежди. — Не спирам да си мисля за една възможност; и тъй като не виждам в нея никаква полза за Изменниците, подозирам, че просто изпадам в параноя.
— Каква е тя?
— Че Изменниците са знаели, че Лоркин ще бъде затворен от краля. Може би са искали това да се случи.
— И защо да го правят?
Тайенд погледна към Денил и поклати глава.
— Точно това не мога да разбера. Освен ако… може би искат да обтегнат отношенията между Сачака и Киралия. Може би искат да са сигурни, че нашите държави няма да обещаят да помагат на Сачака в борбата срещу тях.
Денил усети тръпки по гърба си.
— Нима смяташ, че планират нещо по-голямо от шпионирането и похищенията?
— Това винаги трябва да се има предвид. — Тайенд се усмихна мрачно. — Но онова, което ме притеснява е, че може да има обратен ефект. Те залагат на това, че няма да се съгласим на нещо такова, за да освободим Лоркин. — Той отпи от виното си със сериозно изражение на лицето. — Ако се стигне до гражданска война, кой ще спечели според теб?
— Нямам представа. — Денил поклати глава. — Не знаем достатъчно за Изменниците.
— Надявам се Лоркин да знае повече, отколкото твърди, защото ако Обединените земи бъдат въвлечени във война, ние лесно можем да се озовем на губещата страна — или да установим, че можем да спечелим само ако водим по-голямата част от бойните действия и дадем голям брой жертви.
Стомахът на Денил се сви. „Лоркин е казал всичко, което знае, на Оусън, така че ако е информиран за предстоящата гражданска война, то Оусън също знае за нея“. Докато Денил обмисляше досегашните инструкции на Разпоредителя, стомахът му се сви още повече. Робите започнаха да внасят в стаята подноси с храна, но той бе твърде притеснен, за да яде. Въпреки това се насили да напълни една чиния и да започне да дъвче. „Защо? Защото робите са я приготвили. Хора, които нямат избор в живота, са положили усилия, за да я приготвят и ще е голяма загуба просто да я оставя да отиде на боклука“. Той почувства как възелът в стомаха му леко се отпусна. „Изменниците не одобряват робството. Гражданската война може да донесе свобода“.
Но тя ще струва скъпо. Винаги е било така.
Когато Гол се върна в стаята, Сери въздъхна с облекчение. Приятелят му се движеше внимателно и когато седна, се намръщи от болка, но иначе изглеждаше много по-добре, отколкото преди два дни.
— Там скоро ще стане неприятно — промърмори Гол.
— Знам — съгласи се Сери. — Но засега ще трябва да се примирим.
Бяха избрали една друга стая, където да се облекчават. Покривът и стените изглеждаха достатъчно стабилни и Сери беше донесъл купчина пръст, с която да покриват отпадъците, но това беше само временно решение.
Сери накара Аний да остане при Гол известно време и отиде да проучи малкия лабиринт от близки коридори и стаи. Те бяха необитавани от доста време. Сери знаеше, че бившият Върховен повелител Акарин ги беше използвал за складове, но единствените предмети, които бяха останали там, вече не бяха ценни — предимно празни сандъци, като онези, които използваха за мебели. Той откри лампи, чийто стил би подхождал на най-старите къщи в Имардин, ако не бяха покрити с ръжда, и начупени керамични съдове, които сигурно щяха да струват цяло състояние, ако бяха здрави.