Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Стените на стаите представляваха комбинация от тухла и камък. Цепнатините между големите каменни блокове бяха запълнени с парчета тухли, а построените изцяло от тухли стени разделяха грамадните каменни стаи на по-малки помещения, което предполагаше, че първоначално всичко е било построено от камък, а тухлените строежи са били направени по-късно, за да ремонтират и пригодят помещенията.
В една от стаите някой бе надраскал нещо на стената. „Тагин трябва да умре“, разчете той с лекота, тъй като буквите бяха големи и изсечени дълбоко. „Индрия трябва да бъде спечелена“, пишеше с по-дребни. Надписът на някаква изкъртена стена започваше с: „Висшата магия е на… и трябва да бъ…“ В друга, по-голяма стая, чийто таван се беше срутил в единия край, имаше каменна плоча, облегната на стената, върху която се виждаше списък с имена. Той не разпозна нито едно, но пред всичките се виждаше по някое „лорд“ или „магьосник“. Странно, че бяха използвали и двете. Сери реши, че в основата й сигурно има изсечена дата, но светлината на свещта не можа да стигне чак до края, а той нямаше никакво желание да ляга върху тежка плоча, която изглеждаше така, сякаш всеки момент ще падне.
Когато се върна в убежището им, Сери пусна нетърпеливата Аний да продължи с проучванията си. Той остана при Гол и двамата започнаха да обсъждат онова, което Крадецът беше открил и да разговарят за миналото, докато Гол не задряма. Сери установи, че седенето в тишина не го притеснява толкова, колкото бе очаквал, стига да не допускаше в съзнанието си неприятни спомени. В стаята бе спокойно и тихо, и поне този път той не се притесняваше за убийците, които се промъкваха по петите им.
„Добре де, почти не се притеснявам“ — поправи се той.
И сякаш за да разклатят и без това колебливата му вяра, откъм коридора се чуха тихи стъпки. Той се изправи на крака и се изпълни с облекчение, когато на прага се появи Аний.
Тя му се ухили широко и пристъпи напред, за да вземе почти празната кофа с вода.
— Под Университета намерих капеща тръба с прясна вода — каза му Аний. — По-близо е от онази, за която знаеш, но капе също толкова бавно. Ще мине доста време, докато напълни кофата. Хубаво щеше да е да имаме две — едната да оставяме тук, докато другата се пълни. Или пък бих могла да опитам да разширя пукнатината.
Сери поклати глава.
— Може да забележат и да слязат да видят какво става. Помоли Лилия да донесе още една кофа. Или нещо по-здраво.
Аний кимна, хвана кофата под мишница и изчезна.
Сери отново седна; настроението му се беше пооправило. Понякога му се струваше, че въобще не биха могли да живеят тук, камо ли да се чувстват удобно. Нямаха достъп до толкова много неща. Разчитаха изцяло на Лилия за храна — но не и за вода, за щастие. Разполагаха само с купчина стари възглавници, няколко сандъка и студен под, върху който да седят и да спят. Но не беше кой знае колко студено, а и въздухът не беше застоял.
Отново се разнесоха стъпки, но човекът, който се приближаваше, не полагаше усилия да върви тихо. Носеше ботуши или някакви тежки обувки, но пък стъпваше леко.
Лилия. Той се усмихна. Оказа се, че не й беше помогнал напразно. И без това нямаше да я остави да броди сама из престъпния свят на града, но това, че не я бе предал веднага на Гилдията, му спечели един много полезен съюзник. „А и Аний я харесва много“.
Едно плаващо кълбо светлина предшестваше влизането на Лилия в стаята. Тя носеше вързоп и голяма стъклена кана и се усмихна, когато видя Сери. Но когато се огледа, веселото й изражение се изгуби.
— Аний?
— Отиде да донесе вода — каза й той. — Намерила е течаща тръба.
— Дано не е от канализацията. — Тя внимателно остави вързопа върху един от сандъците и започна да го разопакова.
— Каза, че е чиста — отвърна той и примигна изненадано при вида на огромното количество храна, което беше донесла. Хляб и лакирана кутия на два етажа; долният беше пълен със сготвено месо, а горният — със сезонни зеленчуци. Тъй като прислужниците трябваше да пренасят храната до стаите на магьосниците, те използваха практични, добре затварящи се кутии, които запазваха топлината. Макар че количеството нямаше да нахрани повече от трима души, то беше повече от необходимото за един човек. — Това… вечерята ти ли е?