Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Беше лесно да отнася малки предмети в тунелите. Лакираните кутии, които прислужниците използваха, за да разнасят храната, можеха да бъдат спускани с помощта на магия през отвора в стената на стаята на Сония. Обаче по-големите предмети, като например цели мебели, нямаше да се съберат в тясното пространство. Може би трябваше да използват другите входове към тунелите. Тя беше чула, че има още няколко такива в Университета.
Но дори и да намереше друг път навътре, по голямата част от мебелировката на Гилдията бе стара и ценна, така че изчезването й сигурно щеше да бъде забелязано. Мебелите на прислугата може да не бяха толкова ценни, но слугите живееха далеч от районите, посещавани често от магьосници и ученици. Ако Лилия се разхождаше край жилищните им посещения или дори влезеше в някоя от кухните край Столовата, тя щеше да изпъква като, както майка й обичаше да казва, „принцеса на просяшки бал“.
„Трябва да намеря разни захвърлени неща, които никой не използва. Сигурно ще са счупени, но предполагам, че можем да ги поправим. Може да се наложи да ги разглобим и после отново да ги сглобим, след като ги внесем в тунелите. Ще ми трябват дъски и пирони — както и някои инструменти. Хм, може дори да се наложи да вкараме вътре дъски и да сковем от тях съвсем нови мебели“.
— Виж, това е черната ученичка.
Думите бяха произнесени на висок глас, някъде наблизо. Лилия вдигна глава и срещна погледа на говорещия. Името му беше Бокин, висок ученик с нисш произход, който обичаше да тормози по-слабите от него. Никой от селяците не възразяваше на глас, защото той имаше куража да изскача и на снобите.
Бокин се спря и се облегна на съседната маса, обграден от обичайната си групичка подмазвачи. Тя се съмняваше, че някой от тях го харесва наистина. По-скоро не искаха да се превръщат в негова мишена.
— Да си убивала някого напоследък? — попита той и устните му се разтеглиха в подигравателна усмивка.
Тя наклони глава настрани и се престори, че размишлява.
— Всъщност не.
— И сега какво ще правиш, когато Черната магьосница Сония заминава? — Той се оттласна от масата. — По цял ден ще си сама у тях. Намерил ли си нова приятелка? Или си решила този път да опиташ как е с мъж? — Той се приближи с наперена стъпка до масата й и приближи слабините си до лицето й. — Искаш ли да ти покажа какво си изпуснала?
„Значи знаят, че Сония заминава“. Лилия се облегна назад и го погледна. Предполагаше, че някой ще се възползва от ситуацията, но не очакваше да се случи толкова скоро.
— Досега не си проявявал интерес. — Тя се изправи бавно, застана така, че лицето й да се приближи до неговото, и го прогледна право в очите. — Сигурно черната магия е променила мнението ти. Привлича те, нали? Тръпката на опасността. Казаха ми да внимавам за хора като теб.
Той отвори уста да каже нещо, но тя го хвана за лицето, впивайки пръсти в брадичката му. В същото време го блъсна с вълна от магия, принуждавайки го да отстъпи със залитане назад, преди изобщо да успее да вдигне бариера, за да се защити. Лилия отиде до него и го притисна към ръба на съседната маса.
— Знаеш ли какво става на онзи Съвет? Черната магьосница Сония събира силата на всички магьосници в Гилдията. Използва черна магия. Някой ден — може би съвсем скоро — мога да направя същото и с теб. Няма да имаш право на избор. По заповед на краля. Наистина ли искаш да ми дадеш повод да го направя по колкото се може по неприятен за теб начин?
Той я гледаше с пребледняло лице. Лилия го пусна и избърса дланта си в мантията. Събралите се наоколо ученици мълчаха и тишината започна да се разпростира из цялата зала. Тя не отместваше очи от Бокин, но с крайчеца на окото си виждаше, че всички глави се обръщат към нея.
— По-добре се надявай Сония да се върне — каза му Лилия. После му обърна гръб, взе чантата си, плодовете и хлебчетата с подправки, които бе заделила от вечерята си, и напусна залата.
Когато се озова в коридора, тя почувства прилив на триумф.
„Това ще ги накара да говорят. И да се притесняват за причината, поради която Сония заминава за Сачака, но те така или иначе се чудят каква ли е тя. Няма да позволя на никого да смята, че заминаването й ме прави уязвима“.
Щом бъдещето й бе единствено в земите на Гилдията, обречена да бъде защитница на Обединените земи и основна цел на всеки враг, който нападнеше страната, тя искаше към нея да се отнасят с уважение.
„Ако не го получавам от хора като Бокин, които са твърде глупави, за да не помнят кой ще рискува живота си за тях, то тогава ми стига и да се страхуват от мен“.